"Мисля, че със София Филм Фест столицата ви получи чудесен кинематографичен подарък – каза тя. - Програмата му е наистина забележителна. Аз дойдох само за няколко дни, за да подбера български филми за нашия фестивал. Освен това успях да погледам малко балканско кино. Трябва да кажа, че тази година за участие в конкурса не намерих български филм. Но взех със себе си две касети с ваши филми. Ще ги видят също директорът на фестивала, както и млади критици. Взех тези два филма за програмата "На изток от Запада"- традиционна за фестивала в Карлови Вари. От тази година програмата вече е конкурсна, затова се повишиха и критериите за подбор. Така че ще бъде ли представено българското кино в Карлови Вари засега не мога да кажа. Аз лично бих искала то да присъства. Много добро впечатление ми направи документалният филм на Елдора Трайкова "Парк за танцуващи мечки". Ако трябва да изкажа общото си впечатление от българското кино, струва ми се, че в него има някакъв асинхрон, някакво закъснение в творческата енергия и търсенията, характерни за младите режисьори. Като че ли у режисьорите от бивша Югославия например има доста повече енергия, тяхното кино е по-съзвучно с настроенията на чешката аудитория."

"Въпреки че живеем толкова близо един до друг, ние понякога не знаем какво се случва при съседите, а балканското кино ни дава именно този шанс – казва Димитрис Кeркинос, селекционер от фестивала в Солун, Гърция. – Щастлив съм, че тук имах възможност да видя добре направени филми, които за мен са своеобразен прозорец към България."

Според Кирил Разлогов, програмен директор на Московския фестивал, кинофорумът в София става все по-интересен и важен не само за региона, но и за световната фестивална карта. Това, което не му харесва в новото българско кино е, че сред няколкото нови игрални филми, появяващи се всяка година, два или три са с близка проблематика. "Сред документалните филми сега има два интересни и добре направени:"Смъртта и целият път обратно"/за наркокомуните/, а темата на другия е изказана в заглавието – "За самоубийството", казва Разлогов и продължава: "Когато сред няколко филма има песимистични теми, това спира движението на българското кино към зрителите от други страни. Аз нямам впечатление за песимизъм от фестивалните срещи. Атмосферата беше много различна, значи има неща в България, които показват, че има импулс за развитие."

Кирил Разлогов е избрал за фестивала в Москва документалния филм "Хляб над оградата" на режисьора Стефан Командарев. Творбата, посветена на добросъседството и съпричастието на хора с различни вероизповедания у нас, ще бъде показана в новата програма "Крепост Европа".

Ето какво сподели Елма Татараджич, селекционер от Международния фестивал в Сараево:

"Ние показваме 180 филма, от които 60 са от нашия регион. Освен игрални заглавия има документални и късометражни. Сигурна съм, че тази година, както и в предишните, отново ще има български филми в международния конкурс за игрални заглавия, в късометражното състезание и в документалната програма. Ние не само представяме филми, но се стараем да помогнем те да получат добър старт, както се случи миналата година с българския филм "Мила от Марс". Подпомогнахме финансово прехвърлянето му на лента за излъчване на широк екран, а той пък получи Голямата награда на нашия фестивал. В рамките на фестивала се провежда и ежегоден пазар за копродукции, който също е отворен за българските кинематографисти и техните нови проекти. Много съм благодарна на Стефан Китанов, директор на София Филм Фест, и на неговия екип за поканата да дойда тук, защото вашият фест се превърна в едно от основните събития в моя фестивален календар. Аз идвам всяка година тук, за да избирам филми за форума в Сараево." Венета Павлова (БНР)