На 27 март в 3 часа през нощта трябва да превъртим стрелките на часовника с час напред.

Месеци наред - в студ и мраз, сме чакали да дойде пролетта. Но сега изтощеният ни от зимата организъм е подложен на едно допълнително изпитание - преминаването от поясно към лятно часово време.

Нужно ли е всъщност това насилие над биологичните ни ритми.

• Как работи нашият часовник?

В мозъка ни се намира една жлеза - хипоталамусът. Тя функционира като вътрешен биологичен часовник и контролира всички циклични процеси в организма, независимо от това колко продължават те. А ритмите, които регулират живота ни, не са еднакви.

Например организмът ни се нуждае от седем години, за да обнови клетките си. Най-краткият ритъм в човешкото тяло е този на електричните вълни, излъчвани от мозъка.

Но пък артериалното налягане, съставът на кръвта, телесната температура и сънят са подчинени на 24-часов дневен ритъм.

• Как реагират отделните органи?

Организмът ни трудно свиква с резките промени в астрономическото време. Всеки, който е работил на смени или е преминавал със самолет от един континент на друг, може да разкаже за дискомфорта, който е изпитвал дни и седмици наред след това.

Учени са установили, че отделните органи в тялото ни реагират различно на смяната на времето: ако храносмилателната система се адаптира за ден-два, то на сърцето му е нужна най-малко седмица, за да намери новото си равновесие.

• Как се настройват хората?

Настройването към превъртането на часовника е различно и при различните хора.

Най-засегнати от промяната са жените, малките деца, възрастните и болните.

Дискомфортът, който изпитваме, има конкретни прояви - чувстваме се отпаднали и уморени и по-често посягаме към успокоителните.

Учениците трудно се концентрират и това продължава повече от седмица, твърдят преподавателите. Децата имат проблеми и със заспиването вечер и ранното събуждане.

Болните, които са на лечение в здравни заведения също страдат - техният режим и без това не е естествен, а пък от април нататък изпреварва с един час слънцето: за закуската, обяда, вечерята и лягането.

• За и против лятното часово време.

o Против смяната на времето е фактът, че умората се регулира от организма в течение на деня. За всяко нещо си има време: за сън, за хранене и дори за мислене.

Например най-доброто време за мозъка е 10 часът, когато кратковременната памет е най-ефикасна. Докато в 11 часа и най-вече в 13 часа интелектуалните способности са в спад (тогава и телесната температура се понижава). Способността ни за анализ и скоростта на мисленето ни са на върха към 17 часа. Обърка ли се този ритъм, влагаме повече усилия и бързо се уморяваме.

o За на смяната на времето идват от икономистите, които са изчислили, че така се спестява 1 процент електроенергия.

Идеалното решение според хронобиолозите е допълнителният час да се прибавя плавно - с по няколко минути на ден в продължение на месец, което пък не може да се реализира на практика. (От Розали)