В древен Китай, в епохата преди новата ера, преди да бъде изобретена хартията, за записване са се използвали различни материали като каменни стели и барабани, бронзови съдове и черупки от костенурка и кости на животни. Но тези материали, поради твърдостта си и спецификата на самото гравиране на йероглифите, ограничават в голяма степен обема на текста. Освен това, те не са подходящи за транспортиране и са трудни за разпространение. Към края на династия Шан, вече има оформена прослойка от грамотни хора, които осъзнават неудобството за писане върху наличните материали, защото то ги затруднява в огромна степен в предаването на културните познания и научните открития, както и на философските размисли. Всичко това подтиква към прилагането като средство за записване на бамбуковите пластинки.

Тяхното откриване е своеобразна революция в историята на страната. Те "освобождават" писмеността от затворения кръг на управляващия елит и я правят достояние и на по-ниски обществени слоеве.

Самият бамбук е най-голямото тревисто растение, с над 1600 разновидности. Той се отличава с голяма якост и сбитост. До 30 дневна възраст е подходящ за ядене, на 6-9 месеца – за плетене на различни изделия, 3-6 години – за строителство. В миналото той се използвал освен за горепосочените неща и за фойерверки и огнени стрели, за дрехи и за материал за писане.

Здравината и голямата издръжливост във времето правят бамбука много подходящ материал за писане. От него се правят пластинки, върху които, след определена обработка, може да се пише.

Бамбуковите пластинки се свързват една с друга и така заедно се навиват на руло. Затова са познати в историята и като бамбукови свитъци. Някои книги били толкова тежки, че трябвало да се пренасят върху коли. Според една история, първият император на Цин е трябвало всеки ден да "прелиства" и прави решения върху 60 кг. официални документи. Според друга история, един образован човек от династия Западна Хан на име Дун Фаншуо решил да представи мнението си пред тогавашния император. Той изписал 3000 бамбукови пластинки, а за пренасянето им били взети двама яки мъже.

Всяка една бамбукова пластинка е дълга средно около 20-70 см и не много широка. Приема се, че най-дългите се използвали за заповеди и постановления на владетеля, като и за записване на закони; средните – за текстове на класически творби; най-късите – за частни писма. Големите могат да поберат 80-120 йероглифа в типичните за тези епохи стилове или само 30-40 при по-сложния стил лишу.

Йероглифите върху тях се изписват с мастило и четка. Ако има сгрешени, те се изчегъртват с малък нож и върху тях се изписват правилните. Те се пишат от горе на долу, като в една колонка може да има от 10 до 40 знака.

Въпреки че бамбукът е по-удобен материал от познатите към момента, той изисква много сложна предварителна работа. Първо, бамбуковият ствол се нарязва на парчета, а после всяко на пластинки. Те се изсушавали на огън и се премахвал естествената им влага, за да се предпазят от изгниване и вредни насекоми.