Родината на тиквата е Африка , където според стари източници е съществувала още от 7000-та година преди Новата ера. Много индиански племена са боготворели цветовете на тиквата и са им преписвали чудотворни свойства.

Тиквата притежава ценни диетични и вкусови качества. По хранителна стойност тя се изравнява с картофите. В зрелите плодове от най-добрите сортове тикви се съдържат до 10 на сто захари (главно захароза и гликоза) и до 91 на сто вода. Целулозата е около 1 на сто, а киселини почти липсват.

От минералните соли преобладават калий и фосфор, не липсват също калций, магнезий, желязо, мед, фосфор, кобалт, натрий.

Високо е съдържанието на витамин С - 15 мг в 100 грама, каротин - 2 мг, В1 В2 и РР. Колкото месестата част на тиквата е по-оранжева или яркожълта, толкова по-високо е съдържанието на каротин в нея. Тиквите от сорта мускатови (продълговати и тесни в средата, а в долния край - издути) по съдържание на каротин надминават даже морковите.

Калиевите соли в сравнение с натриевите са в съотношение 675 към 1, което прави тиквата много подходяща храна при бъбречни и сърдечносъдови заболявания, съпроводени с отоци (усилва диурезата).

Поради незначителната киселинност и нежната целулоза тя е много полезна при заболявания на стомашно-чревния тракт и има леко слабително действие.

Голямото количество пектин в тиквата оказва много благоприятно влияние при възпаление на дебелото черво.

Тъй като пектинът спомага още и за изхвърлянето на холестерина от организма, тиквата е много полезна при атеросклероза.

Лесно усвоима, тя помага и за възстановяване след прекарана болест.

Поради ниската и калоричност (около 17 калории в 100 грама) тя се препоръчва на хора с наднормено тегло и диабетици. Те могат да приемат дневно по 500 г варена или 300 г печена тиква.

Народната медицина препоръчва при заболявания на бъбреците, черния дроб и жлъчката в продължение на месец-месец и половина да се приема сутрин и вечер на гладно по 1 чаена чаша прясно изцеден сок от сурова тиква.

Добре е при безсъние и неспокоен сън вечер преди лягане да се изпива чаша тиквена отвара с мед като успокояващо средство.

Кашичка от настъргана тиква помага при някои екземи и изгаряния.

? Запазване в прясно състояние.

Най-разпространените у нас тикви с нежна и вкусна месеста част и тънка кора, са белите едро плодни тикви, известни под наименованието кестенки.

Те се запазват по-трудно, защото кората им лесно се наранява, а от най-малкото нараняване или натъртване плодът започва да загнива.

Добре съхранени, те траят до края на януари. По-трайни са мускатните тикви, на които кората е по-плътна и покрита с восъчен налеп, предпазващ ги от изсушаване и проникване на зараза отвън. Те са дълги, прищипнати в средата, поради което са известни под наименованието цигулки. Месестата част на тези тикви е много вкусна и ароматна. Най-трайни са жълтите тикви с дебела твърда кора, наричани турски тикви. Те се запазват до пролетта, наредени накуп и покрити със слама в помещения, като се пазят само от измръзване. Тяхната месеста част обаче е груба и влакнеста и вкусовите им качества са по-ниски от тези на първите два вида.

За съхраняване се избират добре узрели тикви със запазени дръжки и без нито най-малки наранявания и драскотини по кората. Кората на едроплодните бели тикви при зрелост се покрива с мрежа от коркови образования, а дръжките са дълги и вдървесинени.

Плодовете със сиво-зелена лъскава кора и с къси, свити и изсъхнали дръжки са недозрели, зелени.

Прибирането на тиквите трябва да става след падането на първата слана, която попарва и изгаря листата им. Ако плодовете се оставят по-късно на нивата, по тях, особено при белите едроплодни тикви, се образуват тъмни петна, от които започва развалянето на плода.

Обраните тикви се поставят на купове върху суха слама в запазени от измръзване помещения — мазе, таван и др.

Белите тикви, които имат тънка кора, се нареждат най-много в три реда. Най-благоприятни за съхраняване на тиквите са температура 1 до 14'С и относителна влажност на въздуха 70%.

Тиквите не понасят ниските температури — бързо се развалят.

При застудяване на времето те се покриват с дебел пласт от слама и рогозки. Съхранените тикви трябва да се преглеждат от време на време и при най-малките признаци на разваляне, което започва обикновено от една точка, да се отстраняват.