Като държава с близо 14-вековна история, България разполага с многобройни исторически паметници. Сред тях има както обекти, свързани с новата ни история като града-музей Копривщица, дал началото на героичната Априлска епопея от 1876 г., така и паметници от преди 3000-3500 години. Един от най-интересните археологически обекти от този период е светилището на Орфей край с. Татул, чието допълнително разработване се очаква в началото на лятото. Повече за уникалнотото светилище в Родопите можете да научите от разговора на Деница Манова с проф. Николай Овчаров.

Въпрос: Проф. Овчаров, какво представлява светилището на Орфей край с. Татул?

Отговор: Това е един от най-интересните археологически обекти в страната, който ние започнахме да разработваме през 2004 г. със сравнително малко средства. Този паметник беше известен още преди това, защото е мегалитен паметник, подобен на Перперикон, но разкопки не бяха правени. Още на времето покойният проф. Иван Венедиков изказа идеята, че на този скален връх е било светилището, вероятно главният храм на прорицателя Орфей – една личност може би митична, а може би не. По този въпрос се спори, защото той е живял преди повече от 3500 г. и за това време нямаме преки писмени сведения. Но така или иначе, там е регистриран един много рядък начин на погребване на тракийските царе, какъвто не съществува в равнината - не под могилен насип, а на върха, в скална пирамида, на върха на която е издълбан саркофага. Това е обичай, за който се смята, че изобразява функциите на тракийския цар-жрец като посредник между небето и земята, между хората и боговете. През миналата година при нашите разкопки попаднахме на нещо уникално, което потвърди тази теза, а именно - на един чудесно запазен, единствен засега по българските земи наземен храм. Ние знаем много за гробниците, за подземните храмове на траките, но не познавахме техните наземни съоръжения. И ето че сега на Татул излезе такъв тракийски храм, и то учудващо добре запазен, на около 3 метра височина. Това е един чудесен градеж, с който би се гордял всеки елински град, макар че керамиката е почти изцяло тракийска. Това показва, че наистина говорим за тракийско светилище и то светилище, което е свързано с култа към Орфей, към този древен герой, който може да бъде оприличен в християнството с образа на Иисус Христос, посредник между Бога и хората.

В.: Какво очаквате да откриете при предстоящите в началото на лятото разкопки там?

О.: Както казах, през изминалата година средствата бяха малко, но след добрата медийна разгласа и след като стана ясно, че със сигурност се касае за светилище на Орфей, ние получихме финансова подкрепа, която ще ни позволи през 2005 г., живот и здраве, да направим мащабни разкопки на хълма. Той не е толкова грандиозен, колкото Перперикон., но ако Перперикон е грандиозен и необятен, то това светилище е като една перла. Този великолепен паметник може да бъде разкрит в рамките на един сезон, ако имаме необходимите средства и работна ръка. Разбира се, говорим за месеците юни и юли, защото през август и септември, с редовните субсидии, осигурени от Министерството на финансите, би трябвало да продължат разкопките на свещения град на траките Перперикон.

В.: А освен Перперикон и Татул, в Родопите има ли и други обекти, свързани с тази епоха?

О.: Разбира се, това са просто главните обекти. Те и пещерата-утроба на богинята –майка, която открих през 2002 г., са основните храмове на траките и основните култови центрове. Заедно с тях по средното поречие на Арда има хиляди скални изсичания. Някои от тях също са много интересни, има много скални гробници. Не случайно аз напоследък наричам тази култура по Средна Арда "цивилизацията на скалните хора". Този термин отразява разликите с другите култури не само в Тракия, но дори в самите Източни Родопи. Тази култура се концентрира на около 40-50 км северно и южно от р. Арда. В една книга, която завършвам в момента, аз предлагам хипотезата, че може би се касае за царския народ на бесите, който е управлявал в Родопите. Действително се касае за един царски култ, центърът на който е бил в Перперикон, но заедно с него са функционирали и светилището на Орфей при Татул, храма на богинята-майка и още десетки други по-малки култови места. (БНР)