Тези редове на известния унгарски етнограф д-р Ерньо Еперьеши можем да прочетем в предговора към книгата "Българи в Унгария", издадена в Будапеща на български и унгарски. От нея узнаваме как още в края на 18-и век за там тръгват мъже-гурбетчии, какъв е редът в групите им, как работят, почиват и се хранят в наетите от тях градини, как се връщат наесен по родните места със спечелените пари. Там те пренасят по нещо от унгарския бит и култура, вземат си български булки и напролет пак поемат обратно. По-късно някои се установяват в Унгария, но не прекъсват връзката с родината. Обичаите и традициите на двете страни се смесват в пъстра картина. Ако надникнем в чеиза на една мома от Поликраище, ще видим, че в него наред с българските китеници, одеала и домашно тъкани престилки има и унгарски "копринени розови юргани", пухени възглавници, покривки с унгарска бродерия. Книгата, в която можем да открием тези и други любопитни сведения, е плод на тригодишно проучване главно сред потомците на някогашните градинари. Неин съставител и съавтор е Адриана Петкова-Пападопулос, председател на Българския културен форум в Унгария:

"Решихме, че трябва да започнем оттам, защото те са създатели на общността – казва г-жа Петкова. – Благодарение на тях днес тя е призната за малцинство и се радва на толерантността на унгарската политика. В тази книга е обхваната традиционната материална и духовна култура на градинарите и съвременното състояние на българската общност.

В нея все още е значителна групата от потомци на някогашните градинари, които към 50-те години на 20-и век са приключили с този вид поминък като основен начин за препитание, просто защото се е променила обществено-икономическата обстановка. Техните потомци днес са вплетени в най-различни сфери на обществения живот в Унгария. Някои са търговци, други, макар и малобройни, се занимават с обществена или политическа дейност, има няколко юристи и т.н. Най-многобройната част от българите в момента са онези, които чрез смесен брак или чрез образованието си, получено в Унгария, са се заселили там. Повече от 40-50 години живеят в страната, усвоили са много добре езика, имат сериозни постижения в унгарския културен живот. Мога да изброя доста имена на хора, получили признание. Например Теодор Радевски, кинорежисьор и писател, на когото миналата година издадохме една книга с помощта на приятели от България и от Унгария. Или хореографката Лиляна Зафирова, която е възпитала много танцьори и любители на българския фолклор там. Разбира се, доктор Тошо Дончев - филолог, социолог. Също скулпторът Антони Дончев, художниците Миролюба Гендова и Карой Саренчев, керамичката Каталин Улман. Ние се стараем да популяризираме допълнително тяхната дейност, защото смятаме, че така можем да представим добре и България, и нашата общност в Унгария. Не мога да не спомена голямата помощ, която получаваме от унгарската държава по линията на Закона за малцинствата, който задължава държавата в известна степен да помага и финансово на подобна дейност. Много голяма подкрепа получаваме от Българския културен институт в Будапеща и от Българското посолство." Венета Павлова (БНР)