Цветовете на месец март по българския обичай са червено и бяло. В тези два цвята българите влагат много символични значения. Но основното послание в случая е за здраве – от червения цвят, а бялото е за дълголетие. Двата цвята вървят заедно, преплетени в т.н. мартеница. Най-опростената и класическа мартеница е само две пресукани нишки - червена и бяла. Навремето обичаят е бил бабата да приготвя мартеници за цялото семейство. Тя трябвало да завърши направата им още преди изгрев слънце на първи март или дори в навечерието му. Поверието е, че първият мартенски ден трябва да се посрещне с мартеници. Разбира се, подготовката започват по-отрано. Старинният обичай изисквал бялата вълна за мартениците да се събере от пасищата на стадата, където кичури овча вълна са останали по храсталаците. Така вълната е "поела" магическа сила от природата и от звездите. После част от вълната се оцветява в червено. И накрая бабата изприда и пресуква заедно бяла и червена нишка. Докато ги преде и усуква, тя изрича обредни заклинания. Вярвало се е, че преди да се залови с направата на мартеници, жената не бива да е пипала огъня в домашното огнище, за да има мартеницата магическа сила. Първоначално мартениците служели за амулет, който предпазва от злосторни духове, болести или урочасване от "лоши очи". В наше време мартеницата все така носи послание за здраве. Но вече се възприема по-скоро като декоративен знак за уникалната българска първомартенска традиция.

Открай време червено-бяла усукана нишка се завързва на китките на децата – за да са здрави и жизнерадостни. За момите и младите жени пък обичаят е да си връзват мартенични гердани. В тях към червено-бялата нишка се привързват и дребни допълнения. Например синьо мънисто против уроки. Или красиви миди, парички, червено-бели или пъстри пискюлчета от вълнени конци, а може и скилидка чесън – традиционното предпазно средство срещу болести и демонични сили.

Ергените пък навремето връзвали мартенична нишка на глезена или я скривали в пояса си – като "магия" за мъжка сила. Вярата, че червеният цвят предпазва от зловредни влияния кара стопаните да връзват мартеници и на домашните животни – особено на новородените. А за къщата обичаят е да се завързва под стряхата червена тъкан или да се мятат червени пояси и кърпи по стоборите. Така всичко е подготвено за посрещане на Баба Марта.

В българския фолклор месец март има образа на капризна старица, която ту се сърди, ту се развеселява. А с това и времето ту застудява, ту се затопля. Поверието е, че като види мартениците, Баба Марта се засмива, а доброто й настроение ще осигури хубаво време през март. В някои райони се среща и представата, че Марта е красива девойка, която пристига от гората и довежда пролетта. Когато променливото мартенско време напомни отново за зимата, хората казват, че Марта се е начумерила, защото искат да я женят за старец, а тя иска млад ерген. Друга фолклорна приказка пък твърди, че Марта се ядосала като чула една старица да я сравнява със себе си: "Марта е жена и аз съм жена …" Така по женски, старата селянка се надявала да умилостиви Марта. Защото се осмелила, още преди Марта да е довела пролетта, да изведе на паша козичките си, защото у дома вече нямала с какво да ги храни. Но ядосана от това женско предизвикателство, Марта така се разфучала, че вледенила и жената, и козите й. Друга народна приказка обаче представя баба Марта като доста по-милозлива. Защото решила да помогне на един много беден селянин дазабогатее. Тя му подсказала да събере тръни от полето. И когато в края на зимата всички вече са свършили своите запаси от дърва, Марта докарала нов студ. Тогава селянинът разпродал тръните, които имал събрани и така забогатял. Затова когато мартенското време до късно остава студено, поговорката казва "Марта са е запънала пак да прави някой сиромах болярин".

В много райони на България има обичай 1 март да се посреща и със запалени на открито огньове. Хората ги прескачат, защото се вярва, че така ще са здрави през годината. А старинно заклинание обяснява, че с тези огньове хората обещават на баба Марта да я стоплят, а в замяна тя ще ги топли след това. Огънят е земният знак на слънцето. От там идва и другото основно значение на червения цвят в мартениците – като символ на слънцето и огъня. Когато палят първомартенските огньове, хората вярвали, че "разпалват" и небесния огън – слънцето, за да дойде пролетта. Румяна Панайотова

(БНР)