Най-старите сведения за магданоза (главно като храна) се срещат в египетските папируси. Както от тях, така и от гръцки съчинения личи, че магданозът е особено уважаван, дори смятан за свещено растение. Гръцкият поет Анакреон (VI—V в. •р. н. е.), възпяващ виното, красотата и любовта, в своите трудове издига магданоза като символ на радостта и славата. Някога се е вярвало, че приет с храната, магданозът възстановява силите и укрепва организма. Древните народи смятали, че тези, които го консумират, стават силни и твърди като камък. Това личи и от научното му родово име — петрозелинум (на гръцки петрос — камък).

Магданозът е двегодишно тревисто растение от сем. Целинови (Сенникоцветни). Негова родина са земите около Средиземно море.

Диворастящ се среща в Югоизточна Европа, Западна Азия и Северна Африка.

Култивират се 2 вида магданоз — единият за зелената маса, а другият за кореноплода. От сортовете, отглеждани за зелена маса, се срещат с гладки и с къдрави листа. Изследванията показват, че къдравият магданоз съдържа по-големи количества витамин С.

В България се отглежда предимно сортът с гладки листа.

Корените му съдържат средно 88% вода, 3% въглехидрати, 3,1% белтъчини, 1,5% минерални соли, главно калий и фосфор, 41мг% витамин С, каротин, витамин В6 и др.

Листата на магданоза съдържат провитамин А, витамин С, фолиева киселина, флавоноиди, захари, белтъчни вещества и др.

Листата на магданоза са богати на минерални вещества (калий, калций, магнезий, фосфор, желязо и др.).

Плодовете на магданоза съдържат етерично масло (2—3%), а в кореноплода то е до 0,10%. Това масло има характерен мирис и приятен вкус.

• Магданозът подпомага храносмилането, тонизира организма. Освен това той усилва диурезата и действува спазмолитично. Трябва да се има пред вид, че приет в по-голяма доза, той предизвиква приток на кръв в лигавицата на стомашно-чревния тракт и матката и може да предизвика аборт у бременни.

Дневната доза от зелените части на магданоза е 20 г, приет на 2—3 пъти, или 5—6 супени лъжици изсушена надземна част.

• Корените на магданоза се приемат в количество 2 пъти по-малко от това на надземната част.

• В нашата кухня магданозът се прилага почти във всички блюда, и то обикновено в прясно състояние.

Изсушеният има по-слаби вкусови качества.

• Магданозът се слага в ястията, когато те са почти готови, но са още на огъня.

Магданозът понякога служи и като хранителен продукт.

От него се приготвят паниран магданоз, магданозени кюфтета и др. Може да се комбинира с почти всички подправки.

Корените са особено полезни като основен зеленчук за супи.

• Плодовете се използуват за получаване на етерично масло, с което се ароматизират вина, сиренета и други млечни продукти.

•