Красивите и нежни плодове с ненадминат вкус и аромат са дар от богинята Помона.

Днешните ягоди са правнучки на горските ягоди, които предпочитат умерения климат на Европа, Северна Америка и Южна Америка.

През 1714г. Франсоа Амеде Фрезие кръстосва два сорта ягоди и получава огромни за онова време месести плодове.

Техните корени се разпространяват бързо из цяла Европа, като кръстоските продължават. Днес съществуват над 600 сорта ягоди, различни на размер, цвят и аромат.

Култивираните ягоди

Чудесният им аромат се дължи на етеричните вещества в плодовете.

Те са много полезни при пролетна умора, скорбут, ревматизъм и за възстановяване след тежко боледуване, поради високото съдържание на витамин С (средно 60-70мг/%).

Те са богати на захари (6,5 – 11%), в т.ч. на фруктоза (3,6-3,8%), глюкоза (1,3-1,6%), захароза (1,6-2,7%). А е известно, че фруктозата и глюкозата бързо се разлагат в организма, поради което ягодите не повишават нивото на холестерола в кръвта и при консумирането в кръвта и при консумирането им в големи количества не се затлъстява.

Съдържат и голямо количество (50-200мг/%) витамин Р, чиито стойности в тъмночервените сортове достига до 250-500мг/%.

При недостиг на витамин Р в човешкият организъм възниква обща отпадналост, мускулни болки в краката и точковидни кръвоизливи по кожата.

Доказано е, че комбинацията витамин Р + витамин С + калций укрепва стените на кръвоносните съдове и предпазва от капилярни кръвоизливи.

Богатството от минерални соли калии(130-160мг/%), фосфор (20-30мг/%), калций (26-30 мг/%), прави ягодата полезна храна за всички възрасти, особено за младежите и бременните. Калиевите соли подобряват сърдечната дейност и помагат отделянето на излишните течности.

Органичните киселини: лимонена, ябълчена, салицилова, оксалова и др., повишават апетита, подобряват обмяната на веществата и улесняват храносмилането.

Ягодите са сравнително богати и на пектинови вещества, затова са особено полезни при лениви черва и стомашно-чревни заболявания.

Намират широко приложение в диетологията, защото стимулират функциите на жлезите с вътрешна секреция, тонизират нервната система и спомагат за развитието на костите.

При някои хора плодовете причиняват алергична реакция, която може да се намали, ако се ядат с кисело мляко, мед или захар (20-30 минути след хранене).

Енергийната стойност на 100г ягоди е 135ккал.

Горските ягоди

По състав на плодовете те се различават от култивираните.

В дивите има повече фитонциди, антоциани, дъбилни вещества и етерични масла, поради което имат други лечебни свойства.

Установено е, че във водните запарки преминават фитонцидите, които убиват много патогени.

Затова запарките се използват за изплакване гаргара при възпаление на устата и гърлото.

За гаргара се препоръчва и ягодовият сок, в който има още повече фитонциди. Те имат и диуретично и потогонно действие.

Препоръчва се преди хранене да се пие по 1/2 чаша чай (2 супени лъжици плодове на 1 чаена чаша вряла вода).

Външно в народната медицина често се прилагат смачканите ягоди или пресен сок за лекуване на различни кожни рани и екземи.

Установено е, че лечебните свойства (диуретично и стипчиво) имат листата и корените.

В народната медицина запарката и отварата от листа и коренища се употребява при колит, хематит, туберкулоза, камъни в пикочните пътища, отоци, стари язви и обриви, кръвотечение, както и за гаргара при ангина.

При колит, дизентерия и хемороиди се препоръчва отвара от корени.

Чаят от листа и цветове се пие при простуда.

Стари язви, гнойни рани и някой форми на екзема се очистват от гнойта и заздравяват след налагането им с пресни и запарени листа.

•

от Розали