Питър Грийнауей пристига за откриването на 9-ия София филм фест.

Организаторите на феста съобщиха, че култовият британски режисьор пристига само за 24 часа у нас, за да бъде в зала 1 на НДК, където на 4 март с филма на сънародника му Майк Лий Вера Дрейк ще се открие филмовия форум.

В рамките на програмата „режисьори във фокус" на 9-ия София Филм Фест, ще бъдат представени поредните два епизода от гигантския проект на Грийнaуей „Куфарите на Тълс Лупър".

Проектът му се разпростира върху кино, телевизия, DVD, Интернет, книги. Филмовата поредица е копродукция на седем европейски страни - Великобритания-Испания-Люксембург-Унгария-Италия-Германия-Русия.

Сюжетът обхваща шест десетилетия – период, който Грийнауей нарича "Урановите години" – от откриването на урана в Колорадо през 1928 г. до падането на Берлинската стена през 1989 г.

Историите се побират в 92 куфара (по числото на урана в таблицата на химичните елементи), като в 21 от тях Главен герой е Тълс Лупър. Припомняме на миналогодишния фест имахме възможността да видим първата част на проекта - "Историята за Моаб".

В „Замъкът Во" и „От Сарк до финала" приключенията на Тълс Лупър продължават в годините на Втората световна война и след нея.

Действието започва на райския остров Сарк, където Лупър се наслаждава на мярката за неотклонение, която този път си е наложил сам.

Затворничеството му обаче е прекъснато от три ревниви сестри, които го предават на германците.

Следващата ни среща с Лупър е в Барселона, където по петите му е един от неговите тъмничари, а по-следващата – в Торино.

Във Венеция Лупър удавя упорития си преследвач – тъмничаря Зелоти, а при навлизането на американците се озовава в Рим.

По личното настояване на Грийнауей филмите ще се прожектират от магнетофон „HD" (хай дефинишън), както са заснети.

Това ще бъде втората публична прожекция с тази най-модерна техника в България след „Сарабанда" на Бергман през октомври 2004.

„Любимият ми начин да гледам кино е: в най-голямото кино, което може да се намери, с възможно най-големия екран и най-силната Долби система – и да съм сам. Никой друг.", обяснява режисьорът.

Грийнауей определя филмите си като много английски - с интереса към света и към иронията и особената емоционална дистанция. Винаги е проявявал интерес към картите и картографията.