КРИСТИНА ХРИСТОВА

Във Франция "мечтата" за избраната имиграция се носи отдавна сред десните политически среди. Още през 1991 г. Шарл Паскуа, тогава председател на парламентарната група на RPR (Съюз за Републиката), лансира идеята за определяне на квоти по професии и националност. Десет години по-късно бившият вътрешен и финансов министър на страната, Никола Саркози, я доразви в книгата си "Свободен", за да бъде поета тази година и от настоящия вътрешен министър Доминик дьо Вилпен. Доскоро приемането на квотното решение за имиграцията, беше избягвано заради близостта му с възгледите на крайнодясната партия, Националния фронт. Според Саркози обаче в момента Фронтът е отслабен и Франция трябва да се възползва от това и да обмисли отново възможността за селектиране на имигрантите.

Източно-европейците – търсени и нежелани

Анти-имиграционните настроения сред населението на повечето европейски страни до голяма степен бяха подхранвани и от "призрака" на прииждащи източноевропейски работници. Неколкократни доклади по тази тема и изказвания на високопоставени европейски лица в единен хор успокояваха, че опитът с приемането на Испания, Португалия и Ирландия в ЕС е доказал именно намаляване на имиграцията от тези страни. Едно от най-големите опасения в това отношение беше за дъмпинг на нископлатена работна ръка.

Тези, от "старите" членки, които не наложиха седемгодишен ограничителен период за работниците от Източна Европа, приеха други превантивни мерки. Великобритания и Ирландия се спряха на решението за отпускане на социални помощи на имигрантите едва след втората година от престоя в страната.

"Искам да подчертая, че тези мерки се въвеждат, за да гарантират, че нашата система за социални помощи няма да бъде претоварена, това е практична и разумна мярка", обясни въвеждането на новия закон, ирландският министър по социалните въпроси, Мари Къфлан.

От своя страна британският премиер, Тони Блеър уточни, че целта на новите мерки е да се попречи на "икономически неактивните" източноевропейци да търсят убежище на Острова.

Все пак евтината ръка от източните съюзнички успява да създава главоболия в някои европейски страни.

В Норвегия профсъюзите в строителния сектор поискаха законово установен миниум в заплащането от 15 евро на час. В момента, строителите от полски и латвийски компании, които работят в страната, печелят около 2,40 евро на час. Въпреки, че фирми от Източна Европа нямат право да установяват дейност в Норвегия те изнасят работна ръка посредством норвежки предприемачи.

Страната въведе ограничения за работниците от страните, които се присъединиха към ЕС през май 2004 г. Въпреки че самата тя не е членка на Съюза, Норвегия принадлежи към Европейската икономическа зона и Шенгенската зона и затова трябва да спазва правилата за свободно движение на работници.

Подобен случай в Швеция стигна до съд, след като местните строителни работници, блокираха няколко латвийски строителни площадки. След като съдът реши в полза на шведските синдикати, Латвия подаде жалба пред Европейската комисия.