На кинотворците Берлинале предлага включително чрез многобройните съпътстващи прояви, програми, уоркшопове възможност да "сверят часовника" си с търсенията и перспективите в бранша. За киноманите пък фестивалът е сериозно изпитание и гарантирана надпревара с времето – в рамките на десет фестивални дни 350 филма, прожектирани в най-малко 14 киносалона. Кой наистина страстен любител на киното ще предпочете домашния уют, телевизора или друго някакво развлечение пред шанса да присъства, например, на премиерата на "Билети", италианско-британските филмови новели на Ермано Олми, Абас Киаростами и Кен Лоуч, тези любопитни кратки истории за любовта, предаността и саможертвата, разиграващи се между пътниците в един влак на път за Рим? Или пък, за да останем само в рамките на конкурсната програма, кой би се отказал да види Глен Клоуз и Изабела Роселини в американско-британската продукция на дебютанта Крис Терио "Височини", да се убеди в актьорската класа на Катрин Деньов и Жерар Депардийо като любовна двойка, внезапно сполетяна отново от миналото на обърканите си чувства във "Времената, които се менят" на Андре Тешине? Или още, да се зарови в лабиринта на психологическата загадка и странната необщителност на малкото момиче, чийто свят се опитва да обясни "Думи в синьо" на френския режисьор Ален Корно?

Прибавим ли прожекциите на късометражни и игрални филми в панорамата на световното кино и в традиционната голяма ретроспектива шансът и изборът на киномана стават, от една страна необозрими и от друга, са изобщо осъществими, единствено ако в дните на фестивала същият си вземе отпуска от живота, лиши се от сън, нормален обяд, нормален ритъм. Проблемът не е, разбира се, неразрешим – достатъчно е човек просто да избере и следи "своето Берлинале". За част от, надявам се, не единствено младата публика, това може би ще е международният форум на младото кино, който, между другото, се открива днес в кино "Делфи" с международната копродукция "Поколение: Изгубени и намерени". Един несъмнено интересен проект, състоящ се от авторски късометражни филми на многообещаващи млади творци, осъществен със съдействието на германския Федерален фонд за изкуства и "Икон филм" по идея на селекционера за Източна Европа на Берлинале.

Шест новели от България, Босна и Херцеговина, Румъния, Естония, Унгария и Сърбия, свързани чрез анимационни интермедии в своеобразно филмово пътешествие. Пътешествие, което започва с българската новела "Ритуалът", режисьор Надежда Косева, сценаристи Георги Господинов и Надежда Косева, оператор Радослав Спасов. Дни преди откриването на Берлинале разговарях с младата режисьорка за шансовете и трудностите на професията й. С какви надежди свърза проявата си на такъв голям международен форум?

Надежда Косева:"На мен това ми е първа премиера в живота, тъй като това е дебютният ми филм. Въпреки че дипломната ми работа беше показана на фестивали,все пак това е наистина първа премиера, истинска в живота ми и се вълнувам много. Очаквам да усетя реакцията на публиката, интересно ми е да съм вътре в залата и да видя как те гледат филма. От друга страна, очаквам да видя много филми на други колеги, особено на млади много ми се иска да видя, за да усетя какво ги вълнува, какво търсят, какво гледат, какво мислят, как използват киноезика." (Дойче Веле)