Червени гердани окичват през есента всяка българска къща. А в последните години те се появиха и по и по балконите на панелните блокове.

Чушките – ярките зърна на тези гердани, са неразделна част от трапезата на българина, който познава техните свойства: не само да зачервяват бузите, но и да възпламеняват духа, да подлютяват разговора, да придават блясък на погледа. А всички тези добродетели на зеленчука с цвета на огъня са били известни още на далечните ни предци. И колкото и да е странно, този толкова типично български зеленчук е дошъл от твърде далече...

През 1494г. Лекарят във флотилията на Христофор Колумб пише в едно писмо, че бил силно изненадан, когато видял местното население да подравя корените, които си приготвят за ядене, с една силна подправка, наречена "аджи", със страшно лютив вкус, без да си изгарят устата.

Малко по-късно португалските конквистадори също били заинтригувани от това странно "огнено растение", дотогава отглеждано само от индианците, и решили да го вземат със себе си.

Успехът на чушката бил бърз и тотален: от Средиземноморският басейн до Източна Европа, от Индия до Африка, днес тя се е вмъкнала почти във всички ястия.

Имената на видовете чушки в отделните страни се различават, дори и когато става дума за един и същ вид. Основната им характеристика е съдържанието на капсаизин и неговите деривати – веществото, което предизвиква чувството за парене. Има специален индекс, по който специалистите определят с точност качеството парещо-лютиво. Той варира между едно и пет.

Начело в класацията са закръглените едри сладки чушки, които могат да бъдат зелени, жълти и червени.

Друг вид са по-тънките и дълги и по-ароматни, предимно жълто-зелени чушки.

В групата на кайените са тънките, дълги, остри и леко завити чушки, силно люти. У нас им казват чорбаджийски.

В Гваделупа се отглеждат т.нар., чушки-птици – малки, остри, твърди и много, много люти.

От тропиците е дошъл и видът тобаско – малки, също много люти чушлета.

Лютите чушки са почти неразделна част от националните кухни на много страни.

В Индия те се употребяват като къри – стрити чушки, смесени с други ароматични подправки.

В Тайланд, Камбоджа и Виетнам с тях се подправят всички супи, а в страните на Магреба са неотменна подправка за пилафа.

В Африка е невъзможно да вкусиш месо или риба без люти чушки, които убиват силната им миризма, или листа от маниока, на които чушката премахва тежкия дъх.

Чушките имат и лечебни свойства благодарение на високото им съдържание на витамин С. Те спасяват народите от изостаналите страни от тежки заболявания и усложнения. В топлите страни, където храните трудно се запазват, особено месото, чушките със своите бактерицидни свойства са много полезни: те блокират развитието на бактериите в хранителните продукти дори и без варене.

Още от ХV век лекарите предписват чушките под формата на прах на страдащите от ишиас, а също и при проблеми с храносмилането и отделянето на газове.

Съвременните лекари потвърдиха предписанията на своите предшественици, като доказаха, че те стимулират стомашните секреции, благоприятстват отделянето на газове в червата и действат като мощен съдоразширител на кръвоносната система.

Нашите баби не са се заблуждавал, като са слагали в стъпалата на чорапите си парченца от люта чушка против измръзване. Доказано е също така, че капсаизинът действа върху нервите – рецептори на болката и няма да е чудно, ако един ден бъде създаден обезболяващ медикамент на базата на чушките.

Все пак те не могат да вършат чудеса, като например да накара да поникне коса на плешивия или да излекува ревматизъм.

Това обаче не ги прави по-малко полезни, вкусни и желани на трапезата.

от Розали