Януарски обреди

С поредица водни празници започва Новата година по български обичай. Пожеланието "да ти върви по вода" – означава всичко да се сбъдва с лекота, както тече водата. Затова и до ден днешен има обичай заедно с това пожелание да се плисва вода пред краката на човек, който тръгва към ново начинание. За него напомня и поредицата "водни" обреди в началото на новата година. Най-смелите почитатели на традицията скачат в ледените води на реки и вирове. На други им стига само да бъдат напръскани с вода, за да се надяват на добро здраве и късмет през новата година. Разбира се, преди това самата вода трябва да бъде ритуално пречистена и осветена. Точно това се случва в празниците на 5, 6 и 7 януари. Ето защо на места тези празници имат свои "водни" названия успоредно с християнските: първият е Кръстовден, наричан още Водокръщи; вторият е Йордановден, познат и като мъжки Водици; а третият – Ивановден - се нарича и женски Водици. Вярванията и обредите за трите празника са много сходни. Първичната представа е, че тези водни обреди пречистват хората, техния земен свят и вселената след т.нар. "мръсни дни" на космически хаос и демонични сили. А според християнското тълкуване тези дни - от Коледа до Йордановден - се наричат "некръстени", защото през тях Новороденият Иисус Христос все още не е получил Свето Кръщение. Затова на Йордановден водата и Новороденият Божи Син се кръщават, а след това чрез водата – и хората. Двете представи – езическа и християнска – се преплитат в празничните обреди.

Има народно поверие, че в нощта на 5 срещу 6 януари, между празниците Кръстовден и Йордановден, небето се отваря. Само праведните хора могат да видят това и каквото си пожелаят, то ще се сбъдне през новата година. Вярва се още, че в тази нощ животните проговарят с човешки глас. А водите във всички реки, извори и чешми спират да текат за миг, за да се пречистят и потекат заредени с нови живителни сили. В синхрон с това "чудо" са ритуалите преди и след чудотворната нощ. По църковния ритуал на първия ден свещеник потапя своя кръст в съд с вода, за да я освети и после поръсва хората с нея. А на следващия ден хвърля кръста направо в река или водоем. Вярва се, че младежите, които скачат в ледената вода да намерят и извадят кръста, ще бъдат здрави и силни през новата година. Ако водата замръзне, годината ще донесе много здраве на хората и добра реколта на нивите, според народното поверие. И след като всички води вече са пречистени и осветени по този начин, още мнозина мъже се окъпват в тях. По-често къпането не е по свое желание, а защото неколцина здрави мъже -"къпачи" грабват и хвърлят в реката някой именник или младоженец. На Йордановден обикновено се къпят мъжете, затова и празникът се нарича мъжки Водици. Но следващият ден – Ивановден - се нарича женски Водици, защото идва ред жените да бъдат окъпани – ако не в реката, то поне да бъдат понапръскани със светената вода. Който иска да си спести такава зимна баня на открито, може да се "откупи" с някоя дребна пара. Или пък който иска да си отмъсти на някого, плаща на "къпачите" да го хвърлят в реката, а потърпевшият няма право да се сърди. Със събраните по този начин пари накрая се устройва общоселско пиршество и празнична веселба.

Водните обичаи от Кръстовден, Йордановден и Ивановден имат и други, по-магически версии. Те се изпълняват от местни девойки и са подобни на коледарските и лазарските. Наричат тези изпълнителки совойници или водичарки – в различните местни варианти. Момичетата придават на водата магическа сила като я донасят в потайна доба, нощем, направо от извора. На сутринта обикалят къщите в селото и поръсват с магическата вода хората, дома, добитъка и стопанските постройки, за да ги пречистят и да ги благословят с обредни песни за сполука през новата година. "Совойнице ле, булке ле, къде ходиш, все тичаш със бял медник за вода…" игриво припяват момите-совойници. Две от тях са преоблечени като булка и като младоженец -"войно". Песента разказва, че "войно" е отишъл да доведе ново лято. Подобен обход на къщите в селото правят и водичарките. Техните обредни песни пък носят благословия да се сбъднат мечтите на всеки - според семейното, стопанско и социално положение на домакините и членовете на техните семейства. Водичарките пеят за богат стопанин или за добра невяста, за красива мома с богат чеиз или за буен ерген, уловил морска риба, която се превръща в малка мома. Така заедно с водното пречистване, обредът носи и надежда, че всички обитатели във всеки дом ще имат късмет и ще се сбъднат всичките им мечти през годината. А на това може да се каже и че ще им върви като по вода.