- Представи се.

- Казвам се Симона Рандева, на 20 години съм, от 1 година съм в Китай, учих китайски език досега, а в момента уча специалността си в университета Чинхуа –който е най-добрият университет в Китай, и тя е - информационен мениджмънт.

- -Защо избра точно Китай?

- Аз дълго време съм си мислила, първо за културата на Китай, за старата им философия, за дълбоките им традиции и принципи, но от друга страна – и за много жестокото развитие във всяко едно отношение на Китай.

- - Трудно ли е да следваш на китайски, изобщо как си с йероглифите?

- Трудно е, трудно е, но не е невъзможно. А и китайският е интересен език, а когато е интересен, вече не е толкова труден. Трудно е , но си струва.

- - Как върви адаптацията ти тук?

- Първите няколко месеца тук е лесно, защото всичко е изключително интересно, след това, обаче настъпва реалността, и тогава е моментът на истинската адаптация, на усилията , които трябва да се положат, на компромисите, които трябва да се направят. Аз мисля, че съм се адаптирала, поради това, че се придържам към някакви мои принципи и ценности, които ме държат. А и обстановката тук е различна и постоянно има неща, които те провокират. Нови неща- нещо което те развива

- - Какво е за теб Пекин? Как би охарктеризирала Пекин?

- Пекин е много голям, но поради факта, че 2008 тук ще бъдат Олимпийските игри, този град се променя ден за ден, и аз предполагам, че до 2008 г. , няма да има нищо общо с това, което е в момента- ще стане град на бъдещето. Ето сега преди празника, те използват всеки повод, за да направят ритуал, това традиционно нещо, което са правили през последните 50 години, и едновременно с това е красиво, те рисуват йероглифи с цветя , на всеки ъгъл, на всяка улица има украса.

- -Ако трябва нещо да купим, да вземем от китайците, какво според тебе трябва да е то? Какво бихме могли да взаимстваме като българи?

- Те имат много различни навици, мисля, че малко неща биха били приложими за нас, но например, нещо свързано с културата, как те оценяват и какво уважение имат към историята и културата си- нещо, което на нас малко ни липсва. Нещо, което да направи нашето отношение към нашата история и култура също толкова живо в ежедневието, както е в живота на китаеца.Е още.. Аз не съм виждала по-трудолюбиви хора, това просто е най-работливият народ , и в крайна сметка – това което са постигнали за последните 30 години, защото те от 30 години вървят с този ход, всичко е на базата на много жесток труд- всеки ден, безкрайни часове, безкраен труд, и нищо друго. Всичко е с честен труд постигнато, и резултатът е налице. И просто ускорението вече не може да бъде спряно. Те продължават.

- А теб на какво те научи Китай?

- Научи ме на уважиние към традициите, защото в България и в западния свят, този стремеж към динамичност и нарушаване на правилата , понякога пракалено много прескача традициите, а те са ценни. А това в Китай се усеща , и наистина е важно.

- Благодаря, пожелавам ти много успехи тук, и да направиш връзката между Изтока и Запада постоянна.

- Захванали сме се вече. И аз благозаря.