Разгледано по сектори обаче, колективните споразумения натоварват доста българските работници и служители: в металодобива и металопреработването (работна седмица от 40 часа) страната е наравно само с Гърция, Унгария, Португалия, Словакия и Швеция; в банковия сектор отново делим първото място с Унгария, Словения и Швеция. Официално България е на първите места и по "трудолюбие" на администрацията: с 40-часова работна седмица страната е наравно с Австрия, Гърция, Унгария, Люксембург, Малта, Словения и Швеция. Дължината на работното време е все още ключов елемент от индустриалните отношения, твърди докладът на EIRO. Въпреки че с изключение на Франция през последните години в Европа не е имало драстично съкращаване на работните часове, въпросът е залегнал в дневния ред на много правителства. Италия, Белгия, Люксембург и Швеция обмислят начини за гъвкаво регулиране. Причина за това е, от една страна, натискът на бизнеса, който настоява да запази правото да се договаря индивидуално с работниците според спецификите и потребностите на производството си. От друга страна обаче, кабинетите не могат да пренебрегнат исканията на профсъюзите за намаляване на работната седмица и аргументите, че това би спестило разноски за болнични и отпуски и би разпределило по-равномерно заетостта. През 80-те години повишаването на заетостта като резултат от намаляването на работната седмица беше един от ключовите аргументи в синдикалните кампании в Германия, Белгия, Франция, Италия и Холандия. Стратегията обаче разкри някои капани: упражнявайки натиск за намаляване на работната седмица, профсъюзите се поставиха в позиция да отстъпят пред исканията на бизнеса за гъвкави споразумения с работниците, които от своя страна често са в нарушение на трудовото законодателство. В стремежа си да балансират между чука и наковалнята редица европейски правителства (например в Германия и Скандинавските страни) определиха рамкови стандарти за споразуменията между синдикати и работодателите и между работодатели и работници. Други държави (като Белгия, Франция и Италия) пък въведоха или възнамеряват да въведат финансово подпомагане за сектори и компании, които успяват да подпишат колективни споразумения с успешно комбиниране на гъвкавото договаряне със съкращаване на работното време.

Експерименти с намаляване на работната седмица на този етап няма да доведат до успех българската икономика и ще заложат появата на социално напрежение в бъдеще, коментира главният секретар на Съюза на работодателите Евгений Иванов. Според представителя на организацията на работодателите не може една икономика да бъде конкурентоспособна, ако няма гъвкав пазар на труда и стимули за работодатели да откриват и да не закриват работни места. Подобно начинание в България би било още един удар върху и без това безкрайно отчайващата конкурентоспособност на икономиката ни в момента, смята Евгений Иванов. Вече трета година в страната има устойчив и измерим икономически растеж. Той обаче не е достатъчeн. Според съюза България се нуждае от двуцифрен растеж, тоест поне 10% или най-малко 9% през следващите пет-шест години, за да навакса изоставането.