България е страна с богато културно наследство. Образци на културното и историческо наследство като архитектурни паметници, предмети на бита и ценности, има още от Палеолита, когато различни племена са населявали територията на днешна България, от Древността (главно образци на тракийската култура), Средновековието, Възраждането и съвременноста.

Много от нас са се запознали с историята и културата на България най-вече от експонатите в Археологическия музей и Музея на националната история в София. Част от историческите експонати се намират в музеи в Пловдив, Стара Загора, Нова Загора, Варна, Велико Търново, Русе, Разград, Видин, Бургас и много други български градове Забелижителности от Палеолита, представляващи особен интерес са открити близо до Нова Загора (прочутата Карановска могила, наричана Ноевия ковчег на Европейската цивилизация), пещерата Магура, както и останки от Палеолита в няколко пещери в Стара планина и Родопите. Следи от крайбрежна култура от Неолита и Палеолита са запазени в областта от Нос Калиакра до Ахтопол. До Нова Загора са намерени уникални грънчарски и други предмети, използвани в домакинството, датиращи от Палеолита и ранния Неолит.

Едни от най-ярките примери, представящи културата и изкуството на древните Траки са Златното съкровищеот Панагюрище, Сребърното съкровище от Рогозен, Летящият Пегас от Свещари и Тракийската гробница. В последните години бяха открити уникални находки от тракийско време в Казанлъшката гробница и в гробницата близо до Свещари. По численост и културно развитие, траките били превъзхождани само от индианците.

Освен свидетелства от тркийската култура, по нашите земи са намерени и такива от старогръцката и римската култура. Счита се, че древните гърци и римляни са взаимствали някои елементи от бита, религията, нравите и обичаите на траките. Запазени са и възстановени цели части от градове като: Августа Траяна, Тримонциум, Пауталия, Месемврия, Аполония и много други. В българските исторически музеи се намират много експонати, разкриващи ежедневието на античните народи, техния културен и военен живот, различни статуи на божества, маски и мозайки. Под основите на столицата София са открити 150 000 m2 руини от античния град Сердика. Aмфитеатрите и термалните бани в Пловдив, София, Варна са от голямо историческо значение.

Нашествието на славяните и прабългарите внася нови елементи в културното развитие на страната. Старобългарски символи са намерени върху грънчарски съдове , папируси или издялани върху камък. Интересни находки от злато и бронз, датиращи от това време са: съкровището от Миклос, пръстени на български владетели, мечът на Хан Кубрат и други. Приемането на православната религия бележи нова епоха в българската история. Интерес представляват, монументите, открити в Първата българска столица - Плиска, най-известният от които е Мадарският конник. Останки на църкви и постройки от Първото българско царство са намерени във Велики Преслав, както и в средновековни селища от Черноморското крайбрежие и вътрешността на страната.

Счита се, че българската литература се заражда през 9 век, който е известен като 'Златния Век на България'. Много интересни в културен и археологически аспект са христианските манастири от тази епоха. Най-впечатляващ и внушителен е Рилският манастир, построен през 10 век. След освобождението от Византийско робство са били издигнати много крепости, някои от които във Видин, Червен, Берое, Средец, Асеновград, Белоградчик, запазени и до наши дни. Църквите и манастирите от този период се характеризират с великолепни фрески. Фреските в Боянската църква до София са сравнявани с ренесансови произведения, въпреки, че ги предшестват с век и половина. Бачковски манастир, Аладжа манастир и Манастирът в Иваново са ярки примери за майсторството на древните иконописци, строители и дърворезбари. Внушителен е археологическият комплекс Царевец в старата българска столица Велико Търново. Невероятното разположение на града, църквите, крепостните стени и кули разкриват ерудицията и майсторството на българските владетели. Ако се намирате в този регион трябва да посетите и живописното селище Арбанаси.

След нашествието на отоманците, българската култура върви към упадък. Строителството на нови манастири започва през 17 и 18 век. В Трявна, Дебър, Банско се изграждат училища за иконопис и дърворезба. Архитектурата през Възраждането се отличава с някои характерни черти. Основните строителни материали тогава са били дървото, камъка и варовика. Присъщи за периода са: дървения под, огнището, дърворезбата по тавана, ниските врати. Тези елементи могат да се видят в етнографските комплекси в Копривщица, Велико Търново, Пловдив, Широка лъка, Трявна, Габрово, Елена, Котел, Боженци, Мелник, Старо Стефаново.