Източна Европа продължава да расте, поне от икономическа гледна точка. Това може да се окаже като вид оздравителна терапия за Европейския Съюз.

Държавите от Източна Европа отбелязаха през 2004-та година тройно по-голям икономически растеж от страните членки на Европейския Съюз. Източна Европа ще запази икономическата си динамика и през текущата година и ще заеме след Азия мястото на втори по икономически растеж регион в света. Според прогнозите на специалисти от Австрийската Кредитна Банка осемте нови средно- и източноевропейски страни-членки на европейската общност ще отбележат през текущата 2005-та година икономически растеж от средно 4,3 процента, за 2006-та се очаква растежът да се покачи на 4,5 процента. В трите бъдещи страни членки България, Румъния и Хърватия икономическият растеж през 2005-та ще достигне средно 4,8 процента, през 2006-та година 5,6 процента. Растящите инвестииции и покачващият се износ са основните задвижващи сили. Средствата от европейските структурни фондове насърчават дългосрочните тенденции в положителното икономическо развитие на източноевропейските държави. Габор Хуня от виенския институт за международни икономически сравнения предвижда, че европейските субсидии, които възлизат на средно 3 до 3 и половина процента от брутния вътрешен продукт, ще доведат до покачване на инвестициите с най-малко 10 процента. Бившият унгарски министър-председател Виктор Орбан е на мнение, че това може да се окаже като вид оздравителна терапия за Европейския Съюз. Това би могло да доведе най-сетне и до изпълнението на икономическите цели от Лисабонската стратегия.

Унгария, Чехия и Полша претърпяват в последно време остра критика от страна на Европейския Съюз. Това се дължи главно на прекалено високите им бюджетни дефицити, като и на твърде ленивата им финансова политика. Специалистите от австрийската кредитна банка са на мнение, че желанието да станат колкото може по-бързо членки на евро-зоната, би могло да доведе до преодоляване на тези дефицити в икономическото развитие. Добре обмислената данъчна политика на споменатите държави допринесе за намаляване на обществения дефицит за 2004-та на средно 4,8 процента от брутния вътрешен продукт – това е с около един процент по-мълко отколкото през 2003-та. Ако тази тенденция продължи, дефицитът през 2006-та ще възлиза на едва 3,7 процента от брутния вътрешен продукт. Това неминуемо ще доведе и до намаляване на инфлацията.

Дефицитът в платежния баланс на повечето източноевропейски държави се тълкува като следствие от икономическата динамика и от растящото благосъстояние на населението в региона. Положителният ефект в търговския баланс компенсира влошаването на туристическия баланс и високите печалби на чуждестранните инвеститори, които печалби представляват в действителност изтичане на капитали. Голяма част от тези печалби биват обаче автоматично инвестирани в същите тези държави, което допринася за дългосрочния икономически подем. През последните десет години източноевропейските страни-членки на Европейския Съюз са утроили износа на свои стоки за държавите от европейската общност и са удвоили дяловете си на европейския пазар. (от Дойче Веле)