Другото наименование на нара - гранат, някои смятат, че е получено заради сходството на плода с артилерийската граната. Всъщност обаче това име идва от латинското название "granatum", означаващо ?зърнест". Затова ?нар" на немски и английски език е ?зърнеста ябълка". Така че името на този плод и на военния снаряд са от един и същи корен, от който произлиза и названието на минералите гранати -скъпоценни камъни с ален цвят, подобен на цвета на зърната на нара. У нас нарът е известен и под името калинка.

Той е по-скоро храст, защото много рядко се среща като дърво, високо до 5 метра.

Листата му опадват и са прости, събрани в снопчета, но цветовете му са едри, скрити в пазвите на листата, яркочервени, с многобройни тичинки в дълги прашници.

Плодът прилича на ябълка и кожестата му обвивка крие много семена с мека обвивка.

Нар го наричат в Кавказ и Афганистан, отглежда се също в Индия, Китай, Южна Африка, Северна Америка, Португалия, Италия, Испания и Гърция.

Нарът е познат на народите от най-дълбока древност. За него се споменава и в Стария завет. В гробницата Тел ал Амарна (Египет) от времето на фараона Аменхотеп (1375-1358 г. пр. н. е.) е намерена негова рисунка на нар. Там той е бил почитан като символ на плодовитостта, използван е за лек.

Нарът се отглежда в Южна България и по Черноморието като декоративно и плодно растение.

От плодовете му се приготвят сокове, които са много полезни, понеже съдържат монозахариди, лимонена киселина и витамин С.

След изстискване на наровия плод от него се получава много ароматен и освежаващ сок, който се цени изключително в топлите страни, защото утолява жаждата. Този червен сок от зрелите нарови плодове съдържа до 20 % захари, 9 % киселини (лимонова и ябълчена), от 0,208 до 0,218 % минерални вещества, в това число манган, фосфор, магнезий, алуминий, силиций, хром, никел, калций, мед. Богат е на витамините С, В1, В2, В6, В12, Р, съдържа и малко витамин А. В него има дъбилни и багрилни вещества, флавоноиди, катехини, белтъци, 15 на брой аминокиселини, азотни вещества, нишесте, целулоза, течни масла, съдържащи витамин Е.

Кората на плода е богата на дъбилни вещества и се използва в кожарската индустрия, както и във вид на чай при остро стомашно разстройство и против тения, от кората на растението се боядисва вълна в кафяв цвят, а с цветовете - вълна и коприна.

Плодът на нара е ценен диетичен продукт.

В народната медицина се употребява при трескави състояния, малария, скорбут, ангина, кашлица, анемия, бронхиална астма, при лечение на туберкулоза, пневмония, бъбречни кризи, дерматити, изгаряния, отравяния.

Сокът на киселите и сладко-киселите нарове се препоръчва при диабет.

Плодовете на нара се употребяват в суров или консервиран вид (правят се кисели, мусове), служи за оцветяване на сладкарски изделия и сладолед. Сварен и сгъстен, наровият сок се използва като подправка в източните печени месни, птичи и рибни ястия.

Народите от Закавказието приготвят от нар безалкохолни напитки, вино, екстракти и сиропи.

Който иска да отглежда нар, трябва да знае, че издънки или калеми за облагородяване се вземат винаги от растения, даващи добър добив и с преобладаващи дългоплодникови цветове.

Друга много характерна особеност при нара е, че едрите двуполови, яркочервени или оранжево-червени цветове биват нормално и дефектно устроени:

звънчевидни - по-дребни дефектни цветове, с недоразвит къс пестник (плодник), нормално развити тичинки с пълноценен жизнеспособен прашец, които не образуват завръзи и опадват.

делвообразни - едри нормални цветове с добре развит дълъг пестник (плодник), многогнезден завръз, рилцето на стълбчето се намира под прашниците, като болшинството от тях образуват плодове.

Броят на цветовете от двете групи зависи от положените грижи за растението, от сорта, форми-ровката и резитбата.

Дори при най-благоприятни условия нормалните цветове не надвишават една четвърт от всичките.

Когато грижите за нара са занемарени, едва 10-15 на сто от цветовете са нормални.

За да се ускорят процесите на плододаване, редовно трябва да се премахва излишният прираст в растенията чрез филизене на новите леторастчета при дължина 5-6 см, чрез прищипване на върха на леторастите и периодично заменяне (през 3-5 години) на застарелите къси копиевидни и дълги плодни клонки по скелета на основните части на короната.