Луковиците и листата на обикновения лук са се използували още от древността. От растенията, отглеждани в градината на вавилонския цар Мардукапалитина II, на първо място е бил лукът.

В един от надписите на Хеопсовата пирамида се споменава, че за храна на робите се е купувал и лук.

В древна Гърция лукът е бил свещено растение.

Траки и славяни също са използували лука като храна, подправка и лечебно средство.

Лукът е двегодишно или многогодишно луковично растение от сем. Кремови.

Неговото отечество е Предна и Средна Азия.

Благодарение на продължително култивиране и умела селекция от него се срещат около 400 сорта. От тях се използуват около шест. В нашата кухня се прилага главно обикновеният бял лук, чиито луковици имат различна форма и големина в зависимост от сорта. Червеният лук се смята най-подходящ за салати. От арпаджика се приготвят гозби, в които се поставят цели луковици (попска яхния). За приготвяне на пролетни салати и ястия се употребява и зелената надземна част на лука.

Лукът съдържа 86,3% вода, 10,5% въглехидрати, 1,7% белтъчини, 0,3% мазнини, 0,6% минерални вещества — калий, фосфор, магнезий, калций, натрий, желязо и др., витамини — С, В1, В2, РР и Е. Зелените листа на лука са по-богати с витамин С — 24 мг%.

Лукът е силно апетитовъзбуждащо средство, като регулира моторните и секреторните функции на стомаха и червата. Освен това той подтиска развитието на болестотворните микроорганизми и действува благотворно на сърдечно-съдовата система. Оказва положително влияние и при заболявания на бъбреците.

У нас лукът е любима подправка и храна.

Той се използува в лучени яхнии (от маслини, картофи, сливи и др.), в салати, гарнитури за печено на скара, риби, за марината. Прилага се и паниран като гарнитура на някои месни ястия. За подобряване на аромата и цвета на бульони и супи в тях се поставя изпечен лук. Средно големи луковици се разрязват на половинки и се поставят от плоската им страна в горещ тиган без мазнина. Пекат се, докато се получи възкафяв цвят.

Използува се и външната обвивка на лука. Тя се вари в малко количество вода, като отварата се прибавя към бульона. В нея се съдържат флавоноиди, полезни предимно за функциите на отделителната и сърдечно-съдовата система.

Лукът не бива да се употребява за храна и като подправка в по-големи количества, особено пресен, при стомашно-чревни, чернодробни, бъбречни заболявания.

Някои автори го препоръчват в малки количества при хроничен хепатит. Неприятният му мирис се отстранява чрез сдъвкване на клонче зелен магданоз.

В официалната и народната медицина лукът лекува заболявания на горните дихателни пътища (кашица от лук, майорана и мед по равни части с прибавка на 0,50% джинджифил; взема се по 1 супена лъжица 3 пъти на ден преди хранене).

Служи като профилактично средство при грипни епидемии (2—3 мин инхалации с прясно настърган лук).

Използува се за лечение на трудно зарастващи рани (поразеното място се покрива с кашица от лук, смесен с равна част мазнина.

При чревни паразити се консумират 2—3 сурови глави лук (за възрастни) или се правят клизми от 2 главички лук, счукани на каша с 1 чаена лъжичка готварска сол, след което се прибавя 100мл вода (за деца).

Лукът се употребява вътрешно и при запек, хемороиди (във вид на кашица, смесен с мащерка и мед по равни части).

При диабет се използува сок от лук по 3 супени лъжици на ден преди хранене.

При повишено артериално налягане се приема 1 средно голяма ситно нарязана луковица и 2 листа от индрише (счукани на каша). Те се поставят в 200мл студена вода, кисне се в продължение на 6—8 ч, прецежда се и цялата доза се приема сутрин на гладно.

Лукът, сварен в мляко (в съотношение 5:15), се употребява при повишено артериално налягане и запек като се взема по 1 супена лъжица сутрин на гладно в продължение на двадесет дни.

В някои случаи при болки в бъбреците и газове в червата се препоръчва консумирането на сварен лук (например в яхнии).

Сок от лук (5 г в чаша студена вода) се прилага против хълцане и за засилване на диурезата.

Лукът служи за топли лапи външно при циреи, очукан със сол се използува за налагане на натъртени места.

Кашица от лук се употребява за отстраняване на пигментации по кожата.

rozali.com