През март, 1722 г. светител Инокентий пристигнал в Иркутск, а по-късно в Селенгинск. Но многократните преговори за допускане на Преосвещения в Китай били провалени от йезуитите, които правели всичко възможно да не бъде допуснат в Китай православен епископ. Тогава владика Инокентий бил назначен на Иркутската архиерейска катедра, а за началник на мисията бил поставен архим. Антоний (Платковски).

На 14 юни 1728 г. на русите било разрешено да пратят в Пекин православни свещеници с шестима ученици, които да се заловят с изучаването на местните говори. По това време „с иждивение на императора" била построена „преизрядна каменна църква". Освен това в Пекин още стояла старата албазинска църква, която през 1730 г. била разрушена до основи от земетресение и отново възстановена от албазинците.

Мисията на архим. Антоний дошла в Пекин през юни 1729 г., а през 1732 г. в северното подворие бил осветен храм в чест на Успението на Пресвета Богородица.

Началниците на мисията се наричали старши свещеници. Началникът на Третата мисия бил подчинен пряко на иркутския архиерей, комуто бил длъжен да изпраща доклади за дейността си и от когото получавал съвет и указания при затруднения.

Според Синодалната разпоредба първоначалната цел на мисията била не толкова да разпространява светото Православие сред китайците, колкото да удовлетворява духовните потребности на православните руси и албазинците. Едва на началника на III-та мисия, архимандрит Иларион, било дадено благословение „благоразумно да призовава към благочестие и китайците". По негово време там била осветена църквата „Сретение Господне", а през 1736 г. при нея бил съграден първият православен монастир в Китай — Сретенската св. обител.

Общ изглед на северното подворие на Руската православна мисия в Пекин, нарисуван от натура от китаец в 1805 г.

Четвъртата пекинска мисия, начело с архим. Гервасий продължила десет години (1745-1755). О. Гервасий се ползувал с огромно уважение сред китайците заради високата си нравственост. Началникът на V-та мисия, архим. Амвросий (Юматов, 1755-1771) притежавал изключителни способности и освен ползата, която имало неговото паство и Църквата от непрестанните му грижи, той допринесъл значително и за разрешаването на важни дипломатически въпроси. О. Амвросий поддържал връзки с Трибунала в Пекин, откъдето често в особено тържествени дни и на Господски празници идвали „в руския посланически двор колегии от важни особи, за да гледат църковните церемонии и украшения".