Аспержите са много стара култура, отглеждана преди повече от 2000 години по земите на Средиземноморието. Сред техните ценители са били такива височайши особи като римския император Август, който обожавал аромата и чудесния вкус на този зеленчук. С упадъка на римската култура аспержите изпадат в забвение, но сега почитателите им се множат от година на година.

Аспержите спадат към лилиецветните – семейство едносемеделни растения, най-често треви, които обикновено имат луковица или подземна грудка /към тях се числи и лукът/. Тяхното ботаническо име – Asparagus officinalis, подсказва, че някога са били използвани като лечебно средство. Макар че днес на преден план излизат качествата, които ги правят добри приятели на небцето, не могат да бъдат пренебрегнати и техните лечебни свойства.

Богати на витамин А и на витамини от група В, както и на минерали и химически елементи - калций, фосфор, калий, натрий и желязо, аспержите могат да бъдат наречени "патрул" на бъбреците.

Съдържащите се в тях калий и аспарагин регулират бъбречната дейност.

Аспержите оказват благотворно влияние и върху функциите на черния дроб и на белите дробове.

Заради ниското си енергийно съдържание те са подходящи за диети - 100 грама аспержи съдържат само 13 ккал.

Най-много се ценят обикновено белите аспержи, но на все по-голям успех се радват и зелените, чийто аромат е малко по-слаб.

Белите аспержи, никога не "виждат" слънчевите лъчи. Над гнездата, в които са засети, се оформят купчинки пръст, за да се забави тяхното показване над земята.

Едва пробила обаче, аспержата се бере незабавно и то задължително преди изгрев слънце.Така аспержите остават бели на цвят, със седефен оттенък. И колкото по-бели и дебели са, толкова са по-скъпи.

Култивират се и се консумират предимно в Германия.

Виолетовите аспержи растат в нещо като траншеи, но преди да бъдат обрани, се оставят за кратко време на слънчева светлина която активизира червено-виолетовото вещество anthocyan.

Зелените аспержи, които дължат зеления си цвят и аромата си на хлорофила, се отглеждат върху равни терени.

Те са с тънки дълги стебла, и растат над земята.

Ароматни, с по-изявен вкус от тези на белите аспержи.

Зелените аспержи са предпочитани във Франция и Италия.

Диви аспержи - наименованието на вид зелени, дребни, много тънки аспержи.

Типичен и неповторим вкус на аспержите придават киселината asparagin, етеричните масла и повече от 100 ароматични вещества.

При покупка: Цената на този зеленчук е висока, защото богата реколта се получава едва на третата година след засаждането.

Живата им е не повече от 15 години и се берат само два месеца през годината. На пазара аспержите се продават в три категории.

От "екстра" качество са най-хубавите и дебели аспержи с диаметър минимум 12 мм, прани, с твърди затворени главички. Първо качество включва леко изкривени стъбла с диаметър не по-малък от 10 мм и със затворени главички. При белите аспержи е допустимо да има леко оцветяване на главичките и стъблата.

Второ качество се определят аспержите с по-силно изкривени и "вдървени" стъбла, с леко отворени главички.

Начупените аспержи и от трите качества могат да бъдат използвани за супи и сосове и се предлагат на ниски цени.

Върху опаковките на предлаганите на пазара пакетирани аспержи трябва да има редица обозначения: име и подпис на опаковчика, вид на растението /бели, виолетови, зелено-виолетови или зелени/, страна производител, големина и качество.

Свежите аспержи са с матово лъскава обвивка, гладка, сочна разрезна повърхност и затворена главичка. Ако човек натисне с палец разрезната повърхност, трябва да избие малко сок. Стъблата, напращели от сок, "звънят", когато ги търкаме едно в друго, лесно се чупят.