Миналата седмица китайското население на континента достигна1,3 млрд. души. Това число е много повече от математично обозначение. Размерът на населението има влияние не само за Китай, но и за света като цяло.

Политиката на контролираната раждаемост, която се прилага от 25 години насам, отсрочи датата на тази важна цифра за 4 години, с което се доказа, че Китай може да постави неуправляемата раждаемост под контрол. Китай е страната с най-много бройното население в света, което заема 21% от световното и, ако нямаше тази политика, световното население щеше да достигне 6 млрд. още в началото на новия век. Експертите казват, че ако правителството не се беше намесило, днес китайското население щеше да бъде 1,5 млрд.

И въпреки че датата на това събитие бе отсрочена с 4 години, 1,3 млрд. население на страната пак представлява предизвикателство пред устойчивото икономическо развитие на Китай, както и пред стратегията за развитието на населението.

Ръстът на населението "изстисква" още повече ограничените ресурси. И това се отнася не само до Китай, но и до целия свят. За да заеме сериозно с проблема, международната конференция за населението в Кайро през 1994 г. предложи идеята за въвеждане на мерки за да се уравновеси ръста на световното население и развитието на обществото, икономиката, ресурсите и околната среда.

Политиката за семейното планиране на Китай е в унисон с общата идея и интереси на света. През 60-те и 70-те години на XX век, китайското население нарасна рязко. Само за периода от 1964 до 1974 г. числеността му се увеличи със стряскащата цифра от 300 млн. Това породи много проблеми, защото ограниченото социално и икономическо развитие не можеше да задоволи това количество население. Ако не се овладее правилно бума на раждаемостта, това може сериозно да застраши благополучието на много следващи поколения.

Нека сега да разгледаме накратко историята на усилията на Китай да се справи с числеността на населението си.

През първите години след основаването на Китайската народна република през 1949 г., населението започва да нараства с невероятни бързи темпове. Първото общокитайско преброяване от 1953 г. показва, че населението вече е достигнало до 600 млн. През 1964 г. то нараства до 700 млн. Това скоростно нарастване предизвиква разгорещени дебати сред икономисти и правителствени лица.

Д-р Ма Инчу (1882-1982г.), бивш ректор на Пекинския университет, застава начело на група учени, които горещо пропагандират идеята за прилагане на национален план за семейно планиране. 3 години след първото преброяване, д-р Ма отива 3 пъти в провинция Джъдзян в Източен Китай за да опознае по-добре живота на местните хора след поземлената реформа. Той установява, че населението нараства много бързо.

През 1957 г., след многобройни наблюдения, д-р Ма Инчу публикува статия за "Нова теория за населението", в която пледира за изработването на политически курс, който ще осигури "нормален ръст на населението". Той изчислява, че ако продължава неконтролируемата раждаемост от 20/1000 на година, то до 50 години китайското население ще достигне заплашителната цифра от 2,6 млрд., което към него момент е била общата численост на световното население. Д-р Ма предупреждава, че "страната ще бъде изправена пред огромни затруднения в изхранването на толкова хора."

По времето на появата на статията на д-р Ма Инчу, малко хора от ръководството се съгласяват. Стига се даже до сериозна критика на д-р Ма и се забраняват демографските изследвания. До 1970 г. не се изработва никаква семейна политика, което оставя населението да се увеличава скоростно. През 1970 г. коефициентът на плодородието скача до 5.8 на жена и населението достига 800 млн.

Към края на 70-те и началото на 80-те е много популярно изречението: "Ние изгубихме един Ма Инчу, а спечелихме извънредни 300 млн. души." Много проблеми от сегашен Китай се пораждат през ранните 70-те, както предсказва д-р Ма. Едни от тях са безработицата и недостига на суровини.

От ранните 70-те, китайското правителство осъзнава, че бързият растеж на населението е неблагоприятен за националното икономическо и обществено развитие. През 1971 г., за първи път Централното правителство въвежда демографски мерки в националното икономическо планиране, като насърчава късния брак и късното зачеване. То поощрява по-дълъг промеждутък между повторното раждане и проповядва схемата на "една двойка, едно дете, а в краен случай не повече от две." Тази теория въплъщава в голяма степен идеите на д-р Ма.

По това време милиони работници по семейно планиране посещават семейства и разговарят с тях за концепцията за контролираната раждаемост, както и предоставят безплатни средства за контрацепция. Въпреки че тогава политиката на семейното планиране не е била задължителна, тези начални мерки дават видим резултат; процентът на раждаемостта пада от 33,43/1000 през 1970 г. на 18,25/1000 през 1978 г. В същото време, коефициентът на плодородие при жените пада до 2,72 на жена.

В края на 70-те, тогавашният китайски лидер Дън Сяопин допринася още повече за намиране на разрешение на проблема. Той вярва, че "товарът" на многобройното население е сериозна пречка за осъществяването на целите в националното икономическо и обществено развитие. В съответствие с идеите на Дън Сяопин, китайското правителство изработва държавна политика за семейното планиране и регулиране на населението, която насърчава всички семейства да имат само едно дете. Конституцията на страната от 1982 г. определя, че държавата трябва да пропагандира изпълнението на семейното планиране.

През 1984 г., след анализ на потребностите от работна ръка в селата, се правят някои промени в политиката за раждаемостта, според които се разрешава на някои семейства, които имат само по една дъщеря, да имат второ дете след достатъчен промеждутък между двете раждания. Стриктно не се препоръчват три или повече деца.

През 1990 г., раждаемостта пада до 14,6/1000, а коефициентът на плодородие при жените – до 2,17 на жена, паралелно на нивото на заменяне.

През 2000 г. раждаемостта и ръстът на населението съответно падат на 15,23/1000 и 8,77/1000, като коефициентът на плодородие при жените пада под нивото на заменяне и едно от най-ниските в света. Въпреки че Китай е все още развиваща се държава, тя вече извърши историческа промяна в модела си на демографско възпроизвеждане, като преодоля за сравнително бърз период от висока раждаемост, висок процент на смъртност и висок растеж на населението. По този показател, някои развити страни се нуждаеха от десетилетия и даже стотици години за да постигнат същия резултат.

Трябва да се признае, че политиката на семейното планиране тръгна в неправилна посока в някои райони по време на 25-годишната си история. Но тя трябва да бъде продължена за да има ефект. Китай полага непрестанни усилия за да стандартизира прилагането на политиката.

Като част от процеса, сега правата на жените са по-зачитани. Те имат повече избор, що се отнася до начини за контрацепция и също така се ползват с по-добри здравни и АГ услуги.

Основната цел на политиката на контролируемата раждаемост се премести от числеността върху благополучието на хората, както бе изтъкнато на конференцията в Кайро, според която трябва да се осигури на всяко семейство на тази земя да има "универсален достъп до пълния избор от безопасни и надеждни методи за семейно планиране." В резултат, нараства нейната популярност сред народа.

Политиката на контролираната раждаемост не се отнася до всички. Още от самото начало, тибетците и други етнически малцинства с население под 10 млн. са освободени от спазването и.

С промяната на структурата на китайското население, държавата пренастройва тази политика и я прави по-гъвкава. Сега Централното ръководство пуска пилотна програма в селските райони, според която се изплаща месечна сума от 50 юана (6 щ.д.) на всеки един родител на 60-годишна възраст, който има само едно дете или 2 дъщери. Това се прави с цел да се смекчи напрежението от нуждата от много деца, тъй като особено в селата има тенденция за раждане на много деца за да има кой да се грижи за родителите в старините им.

В някои градове от 6 години насам също започна да се разрешава на хората да имат второ дете при определени обстоятелства, като например двамата родители са били единственото дете в собственото им семейство, за да се намали натиска на проблема със застаряващото население.

Всичко това показва усилията на експертите по политиката на семейното планиране да осъществят равновесие между ръста на населението, човешките потребности и дългосрочното обществено развитие на страната. Все още се предполага, че общото население на Китай ще продължава да се увеличава през близките 10 години.

В големите градове като Пекин и Шанхай, много от младежите в брачна възраст са единствено дете в семейството си. Техните родители рядко се стремят за второ дете, но въпреки това се предполага, че общият коефициентът на плодородие ще се увеличи леко в близките години.

Също така, трябва да се имат предвид някои неразрешени въпроси, които донякъде са пречка за политиката на семейното планиране. Един от тях е засилената вътрешна миграция, която за 10 години, между 1993 и 2003 г., нарасна от 70 млн. на 140 млн., което е около 30% от селската работна ръка. Здравеопазването за тази широка социална група все още не е добре развито, което е сериозно предизвикателство пред контролираната раждаемост.

Освен това, трябва да се споменат и задължителните административни мерки в тази област. През 90-те години се създадоха много стимулиращи механизми, които целят насърчаването на гражданите да контролират раждаемостта. На семействата с едно дете бяха предложени преференции като помощ за земя, работа, медицинско обслужване и обучение за детето.

Към 2010 г. Китай ще има 1,4 млрд. души население и годишният процент на раждаемостта ще е около 15/1000 според официалните прогнози.

Друг демографски проблем, който се изправя пред Китай, е неравновесието в съотношението между половете. Според последното преброяване през 2000 г. на всеки 100 новородени момиченца се падат 120 новородени момченца, което е превишаване на нормалното съотношение с 14%.

От друга страна, страната се изправя и пред проблема със застаряващото население. Преброяването от 2000 г. показва, че процентът на хората над 65 годишна възраст достигна 6,96%, който се предполага, че ще нарасне до 11,8% през 2010г. Това ще създаде проблеми за системата на социалното осигуряване.

Въпреки всички тези проблеми, експертите смятат, че сегашното ниско ниво на раждаемост ще спечели скъпоценно време, необходимо за разрешаване на въпросите с качеството и структурата на населението.