Политиката на контролираната раждаемост не се отнася до всички. Още от самото начало, тибетците и други етнически малцинства с население под 10 млн. са освободени от спазването и.

С промяната на структурата на китайското население, държавата пренастройва тази политика и я прави по-гъвкава. Сега Централното ръководство пуска пилотна програма в селските райони, според която се изплаща месечна сума от 50 юана (6 щ.д.) на всеки един родител на 60-годишна възраст, който има само едно дете или 2 дъщери. Това се прави с цел да се смекчи напрежението от нуждата от много деца, тъй като особено в селата има тенденция за раждане на много деца за да има кой да се грижи за родителите в старините им.

В някои градове от 6 години насам също започна да се разрешава на хората да имат второ дете при определени обстоятелства, като например двамата родители са били единственото дете в собственото им семейство, за да се намали натиска на проблема със застаряващото население.

Всичко това показва усилията на експертите по политиката на семейното планиране да осъществят равновесие между ръста на населението, човешките потребности и дългосрочното обществено развитие на страната. Все още се предполага, че общото население на Китай ще продължава да се увеличава през близките 10 години.

В големите градове като Пекин и Шанхай, много от младежите в брачна възраст са единствено дете в семейството си. Техните родители рядко се стремят за второ дете, но въпреки това се предполага, че общият коефициентът на плодородие ще се увеличи леко в близките години.

Също така, трябва да се имат предвид някои неразрешени въпроси, които донякъде са пречка за политиката на семейното планиране. Един от тях е засилената вътрешна миграция, която за 10 години, между 1993 и 2003 г., нарасна от 70 млн. на 140 млн., което е около 30% от селската работна ръка. Здравеопазването за тази широка социална група все още не е добре развито, което е сериозно предизвикателство пред контролираната раждаемост.

Освен това, трябва да се споменат и задължителните административни мерки в тази област. През 90-те години се създадоха много стимулиращи механизми, които целят насърчаването на гражданите да контролират раждаемостта. На семействата с едно дете бяха предложени преференции като помощ за земя, работа, медицинско обслужване и обучение за детето.

Към 2010 г. Китай ще има 1,4 млрд. души население и годишният процент на раждаемостта ще е около 15/1000 според официалните прогнози.

Друг демографски проблем, който се изправя пред Китай, е неравновесието в съотношението между половете. Според последното преброяване през 2000 г. на всеки 100 новородени момиченца се падат 120 новородени момченца, което е превишаване на нормалното съотношение с 14%.

От друга страна, страната се изправя и пред проблема със застаряващото население. Преброяването от 2000 г. показва, че процентът на хората над 65 годишна възраст достигна 6,96%, който се предполага, че ще нарасне до 11,8% през 2010г. Това ще създаде проблеми за системата на социалното осигуряване.

Въпреки всички тези проблеми, експертите смятат, че сегашното ниско ниво на раждаемост ще спечели скъпоценно време, необходимо за разрешаване на въпросите с качеството и структурата на населението.