Към края на 70-те и началото на 80-те е много популярно изречението: "Ние изгубихме един Ма Инчу, а спечелихме извънредни 300 млн. души." Много проблеми от сегашен Китай се пораждат през ранните 70-те, както предсказва д-р Ма. Едни от тях са безработицата и недостига на суровини.

От ранните 70-те, китайското правителство осъзнава, че бързият растеж на населението е неблагоприятен за националното икономическо и обществено развитие. През 1971 г., за първи път Централното правителство въвежда демографски мерки в националното икономическо планиране, като насърчава късния брак и късното зачеване. То поощрява по-дълъг промеждутък между повторното раждане и проповядва схемата на "една двойка, едно дете, а в краен случай не повече от две." Тази теория въплъщава в голяма степен идеите на д-р Ма.

По това време милиони работници по семейно планиране посещават семейства и разговарят с тях за концепцията за контролираната раждаемост, както и предоставят безплатни средства за контрацепция. Въпреки че тогава политиката на семейното планиране не е била задължителна, тези начални мерки дават видим резултат; процентът на раждаемостта пада от 33,43/1000 през 1970 г. на 18,25/1000 през 1978 г. В същото време, коефициентът на плодородие при жените пада до 2,72 на жена.

В края на 70-те, тогавашният китайски лидер Дън Сяопин допринася още повече за намиране на разрешение на проблема. Той вярва, че "товарът" на многобройното население е сериозна пречка за осъществяването на целите в националното икономическо и обществено развитие. В съответствие с идеите на Дън Сяопин, китайското правителство изработва държавна политика за семейното планиране и регулиране на населението, която насърчава всички семейства да имат само едно дете. Конституцията на страната от 1982 г. определя, че държавата трябва да пропагандира изпълнението на семейното планиране.

През 1984 г., след анализ на потребностите от работна ръка в селата, се правят някои промени в политиката за раждаемостта, според които се разрешава на някои семейства, които имат само по една дъщеря, да имат второ дете след достатъчен промеждутък между двете раждания. Стриктно не се препоръчват три или повече деца.

През 1990 г., раждаемостта пада до 14,6/1000, а коефициентът на плодородие при жените – до 2,17 на жена, паралелно на нивото на заменяне.

През 2000 г. раждаемостта и ръстът на населението съответно падат на 15,23/1000 и 8,77/1000, като коефициентът на плодородие при жените пада под нивото на заменяне и едно от най-ниските в света. Въпреки че Китай е все още развиваща се държава, тя вече извърши историческа промяна в модела си на демографско възпроизвеждане, като преодоля за сравнително бърз период от висока раждаемост, висок процент на смъртност и висок растеж на населението. По този показател, някои развити страни се нуждаеха от десетилетия и даже стотици години за да постигнат същия резултат.

Трябва да се признае, че политиката на семейното планиране тръгна в неправилна посока в някои райони по време на 25-годишната си история. Но тя трябва да бъде продължена за да има ефект. Китай полага непрестанни усилия за да стандартизира прилагането на политиката.

Като част от процеса, сега правата на жените са по-зачитани. Те имат повече избор, що се отнася до начини за контрацепция и също така се ползват с по-добри здравни и АГ услуги.