Миналата седмица китайското население на континента достигна1,3 млрд. души. Това число е много повече от математично обозначение. Размерът на населението има влияние не само за Китай, но и за света като цяло.

Политиката на контролираната раждаемост, която се прилага от 25 години насам, отсрочи датата на тази важна цифра за 4 години, с което се доказа, че Китай може да постави неуправляемата раждаемост под контрол. Китай е страната с най-много бройното население в света, което заема 21% от световното и, ако нямаше тази политика, световното население щеше да достигне 6 млрд. още в началото на новия век. Експертите казват, че ако правителството не се беше намесило, днес китайското население щеше да бъде 1,5 млрд.

И въпреки че датата на това събитие бе отсрочена с 4 години, 1,3 млрд. население на страната пак представлява предизвикателство пред устойчивото икономическо развитие на Китай, както и пред стратегията за развитието на населението.

Ръстът на населението "изстисква" още повече ограничените ресурси. И това се отнася не само до Китай, но и до целия свят. За да заеме сериозно с проблема, международната конференция за населението в Кайро през 1994 г. предложи идеята за въвеждане на мерки за да се уравновеси ръста на световното население и развитието на обществото, икономиката, ресурсите и околната среда.

Политиката за семейното планиране на Китай е в унисон с общата идея и интереси на света. През 60-те и 70-те години на XX век, китайското население нарасна рязко. Само за периода от 1964 до 1974 г. числеността му се увеличи със стряскащата цифра от 300 млн. Това породи много проблеми, защото ограниченото социално и икономическо развитие не можеше да задоволи това количество население. Ако не се овладее правилно бума на раждаемостта, това може сериозно да застраши благополучието на много следващи поколения.

Нека сега да разгледаме накратко историята на усилията на Китай да се справи с числеността на населението си.

През първите години след основаването на Китайската народна република през 1949 г., населението започва да нараства с невероятни бързи темпове. Първото общокитайско преброяване от 1953 г. показва, че населението вече е достигнало до 600 млн. През 1964 г. то нараства до 700 млн. Това скоростно нарастване предизвиква разгорещени дебати сред икономисти и правителствени лица.

Д-р Ма Инчу (1882-1982г.), бивш ректор на Пекинския университет, застава начело на група учени, които горещо пропагандират идеята за прилагане на национален план за семейно планиране. 3 години след първото преброяване, д-р Ма отива 3 пъти в провинция Джъдзян в Източен Китай за да опознае по-добре живота на местните хора след поземлената реформа. Той установява, че населението нараства много бързо.

През 1957 г., след многобройни наблюдения, д-р Ма Инчу публикува статия за "Нова теория за населението", в която пледира за изработването на политически курс, който ще осигури "нормален ръст на населението". Той изчислява, че ако продължава неконтролируемата раждаемост от 20/1000 на година, то до 50 години китайското население ще достигне заплашителната цифра от 2,6 млрд., което към него момент е била общата численост на световното население. Д-р Ма предупреждава, че "страната ще бъде изправена пред огромни затруднения в изхранването на толкова хора."