От началниците на Мисии през XVIII век трябва да споменем о. Иакинт (Бичурин), считан за първия руски китаевед. Той много се трудил над преводи и издал кратък катехизис на китайски език. След него архимандритите Петър, Вениамин, Авакум, Поликарп, Паладий и Гурий придобили известност и сред европейските синолози. По времето на архим. Гурий (1858-1864) вече имало много преведени книжки и статии, жития на светци и богослужебни книги. Сам архим. Гурий подготвил и издал Новия Завет на китайския литературен език „уън-йен". (Езикът на образованото малцинство, считан за класически сред далекоизточните страни: в Китай, Япония и др (подобно на латинския в средновековна Европа).

Мисионерите се занимавали и с научна дейност и се стремели да живеят с всички в мир и съгласие. Затова те се ползували с благоразположението на китайските власти, които неведнъж им предлагали придворни длъжности като астроном, математик и лекар, но подобни предложения били отклонявани. Те склонили само да преподават руски език в основаното през 1758 г. манджурско-руско училище, а също така да се занимават с преводи на дипломатически книжа при Трибунала на външните връзки.

След смъртта на архим. Паладий († 1878), мисията оглавил архим. Флавиан, по-късно митрополит Киевски и Галицки. При него мисията придобила научно-издателски характер. Сам архим. Флавиан и неговите дейни сътрудници, йером. Николай (Адоратски) и йером. Алексей (Виноградов) се занимавали със събиране и проверка на преводите на богослужебните книги, направени от техните предшественици, при което били отпечатани над 20 тома, съдържащи православното богослужение. От тях се ползувал и св. Николай Японски при превода на богослужебните книги на японски език, те били основа и на корейския превод. Приемникът на о. Флавиан, архим. Амфилохий се занимавал и със съставянето на речник и китайска граматика.

Б. Подвигът на китайските първомъченици

През пролетта на 1900 г. Православната мисия в Китай претърпяла тежко изпитание — т.нар. Боксерско въстание. По това време в страната върлувала суша, очаквал се повсеместен глад. Народът търсел причините за всичко в гнева на небето. Същевременно навсякъде го възмущавали интригите на недостойни християни, обиждащи своите съседи земеделци, опирайки се на авторитета на инославните мисии, при които били покръстени. Китайският народ бил пренесъл неимоверно тежкото бреме на Опиумните войни от средата на XIX век; в сърцата на китайците биело озлоблението срещу всичко чуждо и некитайско. Недоволството бързо набирало мощ.