4 част

Петър I също не останал безучастен към съдбата на православните си сънародници в Китай. Във връзка с освещаването на храма той им писал следното: „Това дело е наистина чудесно. Само, заради Бога, постъпвайте внимателно и неприбързано, за да не озлобите китайските началници и йезуитите, които от дълго време са свили там гнездо". С указ на Петър I от 18 юни 1700 г. в Тоболск била учредена духовна мисия. Двама или трима възрастни монаси от членовете й трябвало да живеят в Пекин, за да „ограждат от всякаква идолослужителска прелест живеещите там (албазинци) и преминаващите християни, и да служат в построения Божий храм".

Първите опити на мисията да се сдобие с правото да изпрати в Пекин православни пастири били отклонени от китайските власти, подучвани от йезуитите. Едва през 1712 г. след кончината на о. Максим, по настояване на руския комисар Худяков, император Кан Си разрешил на руските мисионери да дойдат в Пекин. Тази първа православна мисия в древната империя била оглавявана от архим. Иларион (Лежайски), който взел със себе си свещеник, дякон и седем ученици-църковници. Последните трябвало да изучат с мисионерска цел китайски и манджурски език. По-късно те били натоварени с превеждането на грамотите от Русия. Мисията, снабдена с икони, богослужебни одежди и книги, пристигнала в Пекин през 1715 г., където била приета с особена почит. Император Кан Си веднага причислил мисионерите към висшето съсловие. Архимандрит Иларион бил възведен в мандарин (висш сан) от V степен, свещеникът и дяконът — в мандарини от VII степен, а учениците били причислени към военното съсловие, за да могат да получават полагащата се държавна издръжка. Архим. Иларион изпълнявал ревностно пастирските си задължения, за което бил особено обичан от паството си. Починал в Господа през 1718 г. С високо добродетелния си живот о. Иларион спечелил благоразположението на самия император, който всеки месец се осведомявал за здравето му и за нуждите на мисията.

Загрижен за назначаването на нов архимандрит вместо покойния о. Иларион, Сибирският митрополит Филотей в писмо до тоболския губернатор, княз Гагарин, предложил да се изпрати в Китай като началник на мисията лице с епископски сан. Чрез императорски указ Св. Синод получил одобрение да изпрати в Китай за евангелска проповед йеромонаха от Александро-Невската лавра, о. Инокентий (Кулчицков). Петър I обаче не позволил бъдещият епископ да бъде наречен Иркутски и Нерчински, като заповядал: „да се посвети в архиерейство" о. Инокентий, „но по-добре без титла, понеже тия градове са погранични на Хина (Китай), та да не изтълкуват йезуитите това превратно и да сторят поразии." Впоследствие Св. Синод разпоредил при хиротонията си на 5 март 1721 г. йером. Инокентий да бъде наречен епископ Переяславски.