Предният път ви разказах за грижите за здравето през периода на Зимното слънцестоене, падащ се около 21-23 декември. Може би ви се струва малко учудващо, че китайците го отбелязват като специален празник. Този обичай произлиза от теорията за Ин и Ян, която представлява равновесието и хармонията в живота. Известният символ на тези две начала, наречен Ин-Ян или Тайдзи, дава представа за значението на Зимното слънцестоене във вселенския кръговрат. Ин символизира женското начало, отрицателните и тъмните страни на вселената, а Ян – мъжкото начало, положителните и светлите страни. На Дунджъ, когато слънчевото греене е най-слабо и денят най-къс, най-силно са представени Ин страните на тъмнина и студ. Затова на празникът Дунджъ хората трябва да се изпълнят с оптимизъм за идващите дни. От този ден нататък, Ин-влиянието започва да отслабва, като дава път на светлия и топъл Ян, който почва да преобладава при събуждането на всичко през пролетта. Освен това, четните числа представляват Ин, а нечетните – Ян. Девет е най-голямото нечетно Ян число и денят на Зимното слънцестоене е началото на първия деветдневен период от общо 9-те такива, свързани със зимата и пролетта трябва да настъпи около последния 81-и ден. Още за това може да прочетете в статията ми за зимен Пекин в рубриката "Традиционен Китай" в нашата интернет-страница.

Денят Дунджъ преди е бил втория по значение празник след Лунната Нова година. Цялото семейство се е събирало заедно. Освен това, той бил знак за селяните и рибарите да приготвят запаси от храна за предстоящите студове.

Зимното слънцестоене се чества от хилядолетия. Още през династия Източна Хан, преди 1800 години, императорът и дворът са си взимали няколко дена почивка по случай този празник. През ІV в. този празник вече се е чествал изключително грандиозно. Отряди войници и кавалерия, облечени в парадни облекла, се разполагали вътре и извън императорския град. Пъстроцветни знамена се развявали от северния вятър. Звукът на духови инструменти и барабани се разнасял из ярко украсените улици.

За обикновените хора Дунджъ бил повод да облекат най-хубавите си чисто нови дрехи, да навестят приятели с подаръци, да се смеят и пият до късно през нощта.

По време на Западна Дзин, преди 1700 години, обувките и чорапите стават много популярен подарък и сред аристократите, и сред обикновените хора. Предполага се, че този обичай идва от нуждата да се пазят краката топли през зимата. На императора се поднасяли изкусно изработени чорапи и обувки, който символизирали пожеланията за "десет хиляди години" на Сина на Небето. Всички омъжени жени пък трябвало да поднесат бродирани чорапи и обувки на сватовете.

Традиционна храна за празника били макароните от оризово брашно. От зимното слънцестоене денят започва да нараства с една нишка на ден, затова макароните, специално направени за празника, се наричат "Дълги нишки". Освен това, се ядат и китайски пелмени "дзяодзъ". И досега в някои райони се казва, че който не яде пелмени на този ден, през зимата ще му измръзнат и паднат ушите.

Традицията да се ядат пелмени на този ден е в памет на доктор Джан Джундзин. Той е бил блестящ специалист, грижещ се много за бедните. Една година, зимата била толкова студена, че много хора в неговия роден край Нанян страдали от болезнени измръзвания. Заради многото пациенти се наложило да опънат палатка на селския площад. В средата и сложили голям мангал за да варят на него отвара от червен пипер, смесен с билки. Доктор Джан сварил вътре пелмени с агнешко и раздал на всички болни по два пелмена и купичка отвара. Той в момента измислил това съчетание, но то подействало като магия и измръзналите места при пациентите изчезнали за ден-два. От тогава на празника на Зимното слънцестоене хората ядат пелмени в памет на добрия доктор, а също и за да се предпазят от измръзване. Това важи главно за Северен Китай, където е студено през зимата. В Южен Китай семейството се събира да ядат танюан, което представлява топче от лепкав ориз с различен сладък пълнеж от бобена паста, черен сусам, фъстъци, лотосови семена и др., или пък без пълнеж. Те се поднасят обикновено с водата, в което са варени. Te могат да са розови или бели. Яденето на танюан заедно с всички символизира хармонията, благоденствието и единението в семейството.

Начинът на празнуване на Дунджъ в миналото го определяло като китайската "Коледа". Сега хората са по-склонни да го оприличават с американския Ден на благодарността. В крайна сметка, мисля, е важен духа на празника, събирането на семейството заедно. Надявам се вие утре да празнувате заедно с близките на сърцето ви хора и да прекарате една приятна и весела новогодишна вечер! Още веднъж, от мен, Тея, честита Нова година и много здраве и късмет през 2005 година!