В 2000-годишната история на феодалното общество на Китай, няколко епохи са наречени от историци „Епохи на просперитет", които са „Епохата на императорите Уън и Дзинг" от династия Хан, „Епохата Кайюан" от династия Тан, „Епохата на императорите Йонлъ и Сюендь" и „Епохата Джангуо", която малко хора знаят.

Династия Западен Хан е основана след сваляне на династия Чин. В продължение на 170 години се провежда политиката за развитието на селското стопанство и занаячийството, в резултат на което се достига до „Епохата на императорите Уън и Дзин". Епохата „Кайюан" от династия Тан се появява след безредиците по време на династия Суей През династия Мин, войските на империята изгонват чуждите нашественици отвъд Великата стена, и успокояват бунтовете. В резултат на това е реализирана просперираща епоха „Йонлъ и Сюендъ". От император Шендзун династия Мин започва да върви към упадък. Преди настъпването на войските на Чин, безредиците продължават половин век. След това войските на Чин за 20 години унищожават селските бунтове и се основава династия Чин като на следния на Мин. В резултат на 70-годишно развитие, династия Чин започва да се просперира.

Общите характерни черти на проспериращите епохи са: националностите са обединени, икономиката се развива, обществото е стабилно, държавната е могъща, и така нататък.

През династия Джагуо, Ли Ли и У Чи съответно в царствата Уей и Чу провеждат реформи, следвани от царствата Чин, Хан, Чи, Джао и Ян, които просперират също, поради успешни реформи. Реформата на Шан Янг в царството Чин е най-успешна сред тогавашните царства. В края царството Чин унищожава другите царства и се основава династия Чин, което бележи началото на феодалното общество в Китай.

Династия Чин за първи път осъществява истинското единство на държавата. От тогава „единство" и „разединяване" са основните критерии за развитието на обществото. Но не може да се каже, че само единството е добро, а разединяването – лошо. Когато една династия върви към упадък, развитието на производителните сили се спъва и народът страда. Тогава династията трябва да бъде свалена чрез въстания или бунтове. Но разединяването няма да бъде вечно. Историците стигнаха до извод за историята на Китай – след многогодишно разединяване се постига единство, а след многогодишно единство – разединяване. Единството на държавата е от полза за поддържане на стабилността и за развитието на производителните сили, затова дали е реализирано единството, е едно от основните условия за „Проспериращите епохи". През династия Западна Хан, императорите Вен /179-157 г. пр. н. е./, Джин /156-141 г. пр. н. е./ и У /140-87 г. преди новата ера/ побеждават наместниците от север, запад, юг и изток, а проспериращата епоха на династията започва от управлението на император У. Тогавашната територия на обединената държава е по-широка от тази на династия Чин.

Императорите от династия Тан още повече разширява територията на страната, и се стига до проспериращата епоха „Кайюан".

Династиите Хан и Тан са най-важните династии в историята на Китай, защото е осъществено не бивало единство на държавата.

Императорите на династия Мин – Йонлъ и Шюандъ повеждат войските си срещу северните националности и ги изгонват до пустините. На изток династията контролира острова Куе и поставя наблюдателни пунктове. Тогава съседните на империята царства, например Анан, Чулуо, Корея и други са подчинени на династия Мин. След император Йонлъ, земята на север от Великата стена е контролирана от монголците, и територията на династията е намалена. Проспериращата епоха на династия Чин „Канси, Йонгджънг и Чианлунг" стига до върха си по време на император Чианлунг. Чинхай, Тибет и Синджиан вече са под контрол на династията. Тогавашната карта на Китай показва, че китайската територия се простира на север до река Хейлунджанг, на изток до Тайван, на запад до езерото Баркаш, и на юг до архипелага Наншан. В империята живеят повече от 50 националности. Императорът Канси отказва да продължи строенето на Великата стена, с което нарушава 2000-годишната традиционна концепция за разликите между националностите, той счита, че всички населяващи Китай влизат в една държава. Тази епоха поставя основа за политическата карта на Китай в бъдеще.

През просперираща епоха, държавната хазна е пълнаа – по време на императора Канси от династия Чин, държавният резерв достига 140 милиона ляна /китайска мярка за тегло/ сребро, на императора Чианлунг – 120 милиона ляна сребро и 10 милиона дан зърнена продукция. В държавната хазна често има резерви от около 80 милиона ляна сребро, и даже по време на войни, не са по-малко от 60-70 милиона ляна. /Хъ/