Мъхестият плод дължи своето име на националната и гербова птица на Нова Зеландия. От там растението е пренесено в Южна Америка, Курилските острови, Италия, Франция, Русия.

У нас киви е внесено от Франция преди десет години и се отглежда в някои сортово-изпитателни станции във Варна и Петрич, както и от любители овощари.

То представлява дървообразен висок храст, тип лиана, който прилича на лозата по особеностите на растежа.

Плодовете зреят през есента – месец октомври. Смята се за зимен плод, който издържа на студ, и се съхранява до половин година при нула градуса, а в хладилник до пролетта.

На пазара в последните години е целогодишно.

Консумира се в свежо, в изсушено състояние, консервиран в конфитюри или сладка.

Под кафявата обвивка се намират многобройно цени вещества за нашето здраве – захари, органични киселини, пектин, фитонциди, витамин Р, и най-вече витамин С.

Съдържанието на витамин С е много по-голямо от който и да било друг цитрусов плод, 100г от този плод осигуряват необходимостта от този витамин за една седмица.

Плодовете на кивито помагат при много болести: при всички кръвотечения, при заразни и незаразни болести, температура, простуди, грип, пневмония, анемии, инфекции, фрактури на костите, трудно зарастващи рани, умствена и физическа умора.

Не бива да се отминава и неговото съдържание на калий, калций и желязо.

Един превъзходен плод за тези които спазват диета, тъй като кивитата са бедни на калории и лесно смилаеми от организма.

rozali.com