Неотдавна китайското правителство обнародва "Правила за религиозните дейности." Това е първия универсален административен правилник по въпроса на религията в страната. В него ясно се определят законните права на гражданите, изповядващи определено вероизповедание, на религиозните организации и места за провеждане на религиозни ритуали, както и се уточняват религиозните дейности, свързани с държавни и обществени интереси. След влизането им в сила на 1-ви март идната година, настоящите правила ще окажат важно значение за гарантиране на свободата на вероизповеданието на гражданите и на управлението на религиозните дейности.

Китай е страна с различни видове религии, като например Будизъм, Ислям, Католицизъм, Протестантство и др. Освен това в страната още са разпространени някои по-специални религии, като например Даоизъм, Шаманизъм, Източно Православие и др. В момента в Китай има повече от 100 милиона изповядващи определено вероизповедание и над 300 хиляди религиозни служители.

След създаването на КНР през 1949 г. основната политика на китайското правителство по въпроса на религията е зачитане и защищаване на свободата на вероизповеданието.

Наред с икономическото и социално развитие на Китай, в областта на религията се появиха много нови проблеми. Съществуващите закони и правила не отговарят на изискванията на новата ситуация, което подтикна към създаването на новите правила. Затова бяха обнародвани "Правилата за религиозните дейности". Професор Дзин Бинхао е специалист по националности и религии от Централния национален университет. Той счита, че обнародването на "Правилата" има важно значение и каза:

"Настоящите правила са първия универсален административен закон в областта на религията в историята на КНР. Правилата ще влязат в сила на 1-ви март идната година, което показва, че религиозните дейности и управителните работи по тях в страната ще тръгнат по систематични и законови релси."

В процеса на изработването на Правилата, се съобразиха с мненията на дейците от религиозните среди и религиозните маси, затова Правилата изразяват общите им изисквания и желания.

В Правилата се определя, че гражданите имат свобода на вероизповеданието. Заедно с това, в правилата също се уточняват правата на гражданите и религиозните организации при провеждането на религиозните дейности, те главно са: провеждане на религиозните ритуали, откриване на религиозни учебни заведения, издаване на религиозни книги и списания, управление на религиозни имоти, провеждане на външния обмен и др. Законовата отговорност при нарушение на законните интереси на вярващите, религиозните организации и места за провеждането на религиозните ритуали, също е определена в новите Правила. Освен това, в правилата се определят дейностите на правителственото ведомство при управлението на религиозните работи.

В настоящите правила също има определения за задълженията на изповядващите определено вероизповедание. Като например, че гражданите, независимо дали вярват или не в дадена религия, трябва да се зачитат взаимно и да съществуват мирно. Религиозните дейности трябва да се провеждат в рамките на Конституцията и законите. Използване на религиозните дейности за нарушаване на държавната и обществената сигурност е забранено и се поема съобразна законова отговорност.

Професор Дзин Бинхао заяви:

"Правилата добре отговарят на отношението между права и задължения. Под предпоставката на пълното гарантиране на правата, също се определят задълженията. В сравнение със старите, най-голямата разлика е ясното определение законовата отговорност, което е от полза за изпълнението на реалната роля на правилата."

(Ангелина)