Освен че е един-единствен вид сред животните, тигърът е и вид явление в областта на културата. Преклонението пред тигъра в древен Китай води началото си от най-далечни времена. Когато дивите тигри един по един изчезват, археолозите, разкопавайки древни гробници, изваждат на бял свят най-различни находки с изображения на тигър. Това, от една страна, показва какъв е бил обхватът на географското разпространение на тигъра у нас в древността, а от друга-изяснява, че нашите днешни знания за тигър и отношение към тигъра са своеобразни културни наслоявания и историческо продължение на ситуацията в древността.

В древен Китай тигърът—това свирепо и могъщо животно от семейство котки—е бил считан за цар на животните. В един от древните паметници, "Фънсутуни", се казва: "Тигърът оглавява безбройните зверове, той може да улови врага и да сломи бойния му дух, може да забие зъби и да изяде нечистата сила." Затова хората в онези времена често са сплашвали и прогонвали злите сили чрез изображения на тигър. По времето на династия Хан е имало обичай върху вратите да се слагат картини по случай нова година, които изобразяват тигър—против злото, за щастие. При разкопките на погребения от времето на епоха Хан често може да се срещне гравирано върху каменните врати на гробница на изображение на тигър. А през 1957 г. в пров. Хънан върху вратите на гробница от период Западна Хан откриват цветен стенопис, изобразяващ свещен крилат тигър, който е захапал гола жена демон. Целта е била злите сили да видят това и да не смеят повече да нахлуват в гробницата и да нарушават покоя на мъртвите. Този обичай—да се приписва на тигъра свръхестествена сила, чрез която той превръща злото в добро—също води началото си от много древни времена и както се вижда, съществува дори по времето на древната династия Джоу.

Освен че прогонва нещастието и предпазва от зло, тигърът в древен Китай се възприема и като вълшебно същество, което осъществява връзката с небесата. Сред ритуалните бронзови предмети от епохата Шан-Ин има специфични произведения на изкуството, в които съществуват човек и звяр. Най-известна е вече изчезналата някъде в чужбина кавичка е изобразен за вино "тигър яде човек". Върху тази бронзова каничка е изобразен приклекнал тигър с широко отворена паст, който с предните си лапи с големи нокти е обгърнал човек. Човекът е с лице към него, с две ръце е обхванал гърдите на тигъра, с босите си крака е стъпил върху задните му лапи, а наклонената си глава е протегнал и пъхнал в устата на тигъра. Ако се съди по това как човек и тигър са се обгърнали еди друг и как човекът без никакъв страх стои срещу хищника, това произведение като че ли няма нищо общо с представата за гладен тигър, който яде човек, по-скоро то изразява едно хармонично съществуване заедно. Някои смятат, че тук присъства изпълнител, който използва животното, нещо от рода на дресъорите на тигри в днешния цирк. Други учени са на мнение, че изобразеният човек е шаман с невероятна сила, а тигърът е негово животно-помощник при установяване на връзката с небесата. Каничката в такъв случай би трябвало да бъде съд, пълнен с вино при ритуала на жертвоприношение, тъй като, когато шаманът действа, той трябва да пие хубаво вино, за да постигне нужното състояние на духа. Тази така мистична бронзова каничка става ритуален съд за шамана.