Благодаря Ви! Значи, Вие успяхте да създадете някакви собствени впечатления за Китай и за хората тук?

Да, аз съм от няколко дни тук и вече разбирам магията и въздействието на тази страна.

А хората тук вече предизвикват ли Ви да грабнете камерата и да снимате?

С голямо удоволствие, обаче не в качеството си на турист. Това иска едно вникване в Китай, тази прегръдка трябва да бъде по-дълга.

Според вас има ли някаква разлика в заснемането между китайци и българи?

Още не мога да говоря, но езикът на фотографията, според мен, е еднакъв. Това е една особена "порода" хора. Днес с първия ми колега китайски журналист, като се погледнахме, се оказа, че работим с един и същ вид камери, с два еднакви обектива. Разбира се, всяка държава има своята специфика и култура, които се отразяват във всяка една снимка. Ето например, вижте тази фотография (снимка на стената в кабинет в съюза на китайските журналисти, б.ред.), как е запазен в нея духа на времето. Ако видите една фотография от 60-те години в България, ще видите, че времето по някакъв начин изглажда различията или така ги изважда на преден план, че ти е хубаво. Когато едно нещо е добре направено, то е осъдено да живее дълго.

Планирате ли да посетите други места в Китай?

В този си престой това просто е физическо невъзможно., защото аз си отивам след 2 дена. Но, надявам се, това мое идване ще е първата страница от една по-задълбочена работа.

Ако дойдете пак, ще е като турист или пак да участвате в някакъв културен проект?

Аз обичам да строя мостове. Не съм добър турист. Ако дойда пак, бих искал да се докосна до живота на обикновените хора в Китай. Тези огромни сгради, които ни заграждат, са прекрасни и великолепни. Една от разликите между модерното строителство тук и, да кажем, това, което съм виждал в Токио, е че тук всичко диша и има простор. Има място и няма тази клаустрофобия, която на други места се усеща, включително и в Манхатън, например. Тук тези сгради стоят по един съвършено различен начин, но това е един опит на Китай да бъде световен и, при това, един успешен опит. Например хотелът, в който се намирам, дали е в Пекин, дали е в Париж или в Лондон, това е една верига. Китай вече е интегриран в света. Но това не трябва да става за сметка на тези хора, които са ми най-интересни. Затова аз искам да видя китайското село, да видя китайските работници, къде живеят, как се трудят. Обикновените хора са ми по-интересни, отколкото туристическите забележителности. Разбира се, ако се прави една изложба за Китай, задължително трябва, както и в тази изложба, да се покажат темелите, които са в историята, в цивилизациите, върху които стъпваме. Това е и идеята ми за балканските цивилизации, защото там ние стъпваме върху 5 пласта и тези малки балкански страни, които са сбити една в друга, сега се карат, а не си дават сметка, че ние стъпваме върху една и съща култура. А тук вие сте щастливи, че тази огромна територия е ваша от векове. И мисля, че широтата, в която вие живеете, я усещам в характерите, защото вие сте слънчеви и усмихнати хора. И това е много приятно.

Много Ви благодаря. Ние сме от Радио Китай за чужбина и нашата работа е като мост за сътрудничество между Китай и България. От 30 години ние излъчваме редовни емисии. Накрая, бихте ли ни казали нещо за нашите слушатели в България?

Аз искам да се обърна към моите съотечественици и да кажа: Елате в Китай, защото думите не стигат. Трябва да усетите това място, за да го обикнете.

Много Ви благодарим. Бяхте много любезен и Ви желаем големи творчески успехи занапред.