Вторият проблем е, че ще трябва да отпаднат регионалните листи, с които сме свикнали. И наистина, смешно е очакваните най-много 6 мандата да се персонализират от 31 регионални листи, както е досега, тъй като тогава поне 25 водачи на листи няма да спечелят мандат.

Поради това трябва да се премине към национални партийни листи, при което всяка партия ще може да представи няколко добре разпознаваеми личности с шанс да бъдат избрани. Тук може да се използва преференциално гласуване, при което избирателите ще могат да пренареждат партийните листи. Така ще се засили мажоритарният елемент при гласуването, за което всички толкова настояват.

Ще трябва да се предвиди възможност за участие на независими кандидати, като за избран ще се смята кандидатът, получил повече от 1/17 от гласовете на национално ниво. Това отговаря на бариера от почти 6 на сто. Интересно е дали жив българин ще получи такова одобрение на реални избори за парламент.

Що се отнася до бариерата, при тези избори, сегашната 4-процентова бариера за партии и коалиции може да се премахне предвид на горната естествена висока бариера.

Разбира се, трябва да се гласува с една интегрална бюлетина, а не със 150 раирани хартийки, както е сега. Участващите партии или независими кандидати трябва да внесат депозит от например 10 000 лева, който ще им се връща, ако спечелят над един процент от гласовете. В противен случай ще се повтори изборната вакханалия от последните години със стотици измислени партии, задръстващи електоралното пространство и отблъскващи избирателите.

Описаните по-горе полезни неща трябва да залегнат в новия Закон за избиране на членове на Европейския парламент от България.