При изборите за ЕП всяка страна има национална квота от депутати, например - Германия 99, Англия и Италия по 87, Франция - 86. Гласува се за някоя от местните партии или пък за независим кандидат. След това избраните кандидати от националната квота се присъединяват към някоя от групите в ЕП. У нас изглежда естествено депутати от СДС, ССД и ДСБ да се присъединят към Европейската народна партия, тези от БСП - към Партията на европейските социалисти, а депутатите от НДСВ и ДПС - към Либералната партия.

Европейският парламент е особен орган. В него няма управляващо мнозинство и опозиция в класическия вид. Освен това депутатите не представляват непременно националните интереси на страните си, а защитават общоевропейските ценности. Основните функции на парламента са избирането на Европейската комисия, приемането на бюджета на ЕС и формирането на общата законова рамка за развитие на националните законодателства. Очаква се ролята на този парламент непрекъснато да нараства.

Изборите за ЕП в страните членки се произвеждат съгласно местните практики и по варианти на пропорционалната система. Така че на пръв поглед проблеми тук няма, освен че населението масово не се интересува от тези избори и на тях средно гласуват по-малко от половината избиратели. В 10-те новоприети в ЕС държави на последните избори гласуваха даже под 35 на сто.

В България обаче проблеми ще има и за тях трябва да се мисли отсега, а не в последния момент и панически, както обикновено става. Проблемите у нас ще дойдат от размера на българската квота, която е 17 депутати. При сегашната пропорционална система с 4-процентова бариера броят на депутатите от всяка партия се определя по метода на Д'Ондт, като мандатите се персонализират чрез избор от 31 регионални партийни листи. Тази система досега - на изборите през 1990, 1991, 1994, 1997 и 2001, действа успешно, защото разпределя много мандати: 200 през 1990, и по 240 след това. Трябва обаче да се има предвид, че методът на Д'Ондт може леко да облагодетелства големите партии за сметка на малките. Така например този метод "подари" по един мандат на БСП и ОДС през 1994 и 1997 съответно в сравнение с чистата пропорция гласове-мандати. Но едно е да подариш един мандат на партия с над 120 депутати, и съвсем друго - на партия с 6-7 мандата (именно толкова най-много ще получи някоя българска партия на изборите за ЕП през 2009).