Китай е бил много изостанала земеделска страна с над 2ООО годишна феодална история и заема една пета от световното население. В момента китайското население достига около 1 милиард и 300 милиона, затова китайското провителство и специалистите по човешките права смятат, че в Китай като развиваща се страна трябва да се осигури преди всичко правото за сьществуване, за да се защитят правата на човека. В продьлжение на много години преди сьздаването на нов Китай през 1949 година заради империалистическата агресия и експлоатацията на феодализма и бюрократическия капитализьм, животьт на китайския народ изобщо не е могъл да бъде осигурен. Безброй хора са умирали от военна агресия и глад. Правото за сьществуване става основен вьпрос за правата на човека, който трябва да бьде разрешен преди всичко от китайския народ. След сьздаването на нов Китай, на континенталната част на страната са ликвидирани империалистическите феодалнините и бюрократическо -- капиталистическите сили,и се слага край на сто годишната история, през която Китай бе нападан и ограбван от чужди сили, военните конфликти, разтьрсващои несигурно положение.

Осьществени са независимостта и единството на дьржавата, за което мечтае китайският народ. Китайският народ като стопанин на своята сьдба се изправи за пьрви пьт с човешкото достойнство, което трябва да има, за да спечели уважението на света. Оттогава сигурността на живота на китайския народ получи пьлна гаранция. Вьз основа на това, китайското правителство поставя на пьрво място разрешаването на вьпроса за прехраната на народа и гледа на този въпрос като на актуална задача, с цел китайският народ се ползва от осигуряването на основния живот. В резултат на това, жизненото ниво на народа непрестанно се повишава и населението, сьставляващо 22% от световното, се прехранва само от земята, сьставляваща една седма от световната територия. Това прави чудеса в света.

Едновременно с правото за сьществуване, китайският народ получи и политически, икономически, културни и други права.

В политическо отношение според китайската конституция, режимьт на Общокитайското сьбрание на народните представители е основен политически строй на дьржавата. Сьбраниетона народните представители от различни степени е избрано демократично от представителите.Всички китайски граждани, навьршили 18 години,освен тези, на които са отнети политическите права според закона,имат избирателно право и изборно право, независимо националност, раса, пол, професии, семейно положение, вероизповедение ,образователно ниво и имоти . Те ползват и правото на свобода на словото,печата,митинги ,организации ,демонстрации и манифестации .

В икономическо и социално отношение, китайската конституция сьщо определи основните права на народа. Според закона дьржавата запазва обществените и индивидуални имоти, гражданите имат право на образование,на научно изследваане, на литературно творчество и на труд .

Китайското правителство придава специално значение на защитата на правото на жените, децата, младежите и юношите .Жените се ползват с права, еднакви с мьжете в политиката , икономиката ,обществото и семейството .

Китайската конституция определя ,че гражданите имат право на свободно вероизповедение .Дьржавата защищава нормалната религиозната дейност и законните права на верующите .

Както ханската националност , сьставляваща преобладаващото мнозинство от китайското население ,всички национални малцинства се ползват равноправно от всички граждански права , определени от конституцията и закона, и едновременно с това, се ползват от социалните права на националните малцинства . Те имат правона използване и развитие на своя език .

Китайското правителство активно развива делото на инвалидите и ги насьрчава да участвуват равноправно в социалния живот .В Китай инвалидните са защитени особено и са поддьржани .Както здравите хора, те се ползват от сьщите граждански права .