Иво Хаджимишев е професионален фотограф от повече от 30 години. Дълги години е бил фотожурналист към най-големите български периодични издания. Сега ръководи Българското фотографско сдружение и създава отдела за артистична фотография към българската Национална художествена галерия. В момента е зает с по-големи проекти, които публикува в книги или прави изложби.

Здравейте, уважаеми г-н Хаджимишев! За нас е голямо удоволствие да разговаряме с Вас днес. Най-напред ще Ви помолим да разкажете нещо повече за Вас.

На мен ми е особено приятно! Това са първите ми часове във вашата прекрасна страна.

Занимавам се с професионална фотография от над 30 години, но започнах още като ученик на 16-17 години. Тогава получих един вид тласък, защото попаднах в много добра среда с хора, които наистина дадоха всичко от себе си за да предадат знанията си на по-младите, както и аз сега се опитвам да правя с моите по-млади колеги. Започнах работа във в-к "Поглед", който е издание на СБЖ и беше един от най-известните вестници за времето, когато започнах да работя там в началото на 70-те години. След това прекъснах за известно време, защото отидох да уча и специализирам фотография в Англия. Там станах член на Кралската фотографска асоциация и на следващата година след завършването направих и първата си самостоятелна изложба в Лондон. Втората беше във Варшава, Полша, и едва третата беше в София. Ако започна сега да ги броя, мисля, че Пекин е 35-тата ми самостоятелна изложба в чужбина.

Много съм щастлив да кажа, че след толкова дълги усилия, фотографията в България вече е призната като форма на изява и като форма на изкуство и тя влезе в художествените галерии, което преди 10 години беше невъзможно.

А, между другото, къде е следващата изложба?

Това е един сложен въпрос. Следващата ще е във Френския културен институт в София през януари, а след това в Москва, откъдето се връщам всъщност. Бях там преди 2 седмици с една обща българска колекция на документална фотография и получихме покана за една голяма следваща изложба, която ще отнеме много време да се направи. Но сега вече навлизам в напреднала фаза на много интересен проект, който ще се занимава с изследването на цивилизационните пластове на Балканите и това е работа за 2 години.

Искам да Ви приветствам с добре дошъл в Китай. Това Вашето първо посещение ли е?

Да. Но сега ще Ви издам една малка тайна. Моят тъст е българския поет Валери Петров. Той е бил гост в Китай заедно с известния български художник Стоян Венев. Те са били в Китай през 1957 г. са пътували из цялата страна. И от този човек аз съм добил най-топли чувства към Китай, защото той сега и на 83 години е влюбен в своята представа за Китай, в своя спомен от Китай. Когато на мен ми казаха в Министерството на културата, че пътуването е само за 4 дни, аз казах, че какво са 4 дни за една страна като Китай. Той (Валери Петров, б.ред.) каза: " Не, 4 часа само ако можех, пак бих дошъл! Иди, обезателно иди! Ти влизаш в един друг свят. Още при кацането на самолета виждаш тези селища, тези типичните техни покриви." Аз специално се събудих да гледам кацането и видях един друг Китай, една страна, която е неузнаваема. Аз съм удивен от това, което вашият народ е направил в последните години и най-топло Ви поздравявам за това.