Освен това, водородът е лесно запалим, а при смесването си с кислорода от въздуха образува взривоопасна смес, готова да изтрещи и при най-малката искра. Слава Богу, това става само в затворени обеми - при евентуална авария на пътя е най-вероятно лекият газ моментално да се изпари и разсее. Така или иначе и конструкторите, и специалистите по експлоатацията си остават по въпроса с "едно наум"...превозно средство с нулеви емисии на токсични съставки!

Очевидно глобалните перспективи за използването на водорода в автомобилите са добри, но трябва да се направят някои радикални промени, които излизат далеч извън конвенционалните представи за автомобилостроенето и дори на транспорта като цяло.

Рязко на електродобива, необходимо за получаването на водород в промишлени количества. За да се запази така трудно поддържаният екологичен баланс на планетата (ако той вече не е безвъзвратно нарушен), не можем да разчитаме нито на топлоцентралите, нито на АЕЦ. Тогава?

Има страни, като Норвегия и Канада например, които все още разполагат с огромни неоползотворени ресурси за добив на енергия във ВЕЦ, но в световен мащаб това е капка в морето. Генералното решение е за добиването на водород да се използва... самият водород. По-точно - по-тежките му изотопи деутерий и тритий. Навярно вече се досещате, че става дума за прословутия термоядрен синтез.

Проблемите пред него обаче са изключително много и изключително тежки. Атомната бомба, създадена в годините на Втората световна война, много бързо доведе до възникването и бурното развитие на атомната енергетика. Но водородната бомба, която се появи малко по-късно (през 50-те години на миналия век), така и не успя да стигне до "цивилното поприще" на енергетиката. Което показва, че задачата не е по силите на една „отделно взета страна", колкото и могъща да е тя. Изходът е в широкото и добре финансирано международно сътрудничество.

Пътем трябва да се преодолее и мълчаливото съпротивление на петролното лоби, зад което стоят транснационалните гиганти от бранша и производителите на суров петрол. Но това не е толкова непосилна задача - стига човечеството да осъзнае, че водородната алтернатива е единствената.

Ако поемем по този път, надежда има...