Откакто двигателят с вътрешно горене за добро или за зло се наложи като практически монополен източник на енергия за автомобила, опитите да се намери достоен негов заместник не прекъсват нито за миг. Уви, без особен успех. И едва в наши дни започна да се очертава наистина сериозна алтернатива на бензина и дизела в лицето на най-лекия химичен елемент – водородът. Освен това той е и най-разпространеното вещество - поне в обозримата Вселена, така че използването му като гориво на бъдещето е особено съблазнително.

Благодарение на експерименталния BMW H2R водородът е на път да излезе и на състезателните писти

При неговото изгаряне единственият отпадъчен продукт е водата. Казано с други думи, "жизненият цикъл" на водорода се повтаря отново и отново с едни и същи атоми и молекули.

Не бързайте да се радвате или тревожите обаче - тук няма и помен от така жадувания "вечен двигател", защото никой няма и намерение да се съпротивлява срещу втория принцип на термодинамиката: процесите, за които става дума, изискват непрекъснато влагане на нова и нова енергия. Причината е, че това, което получаваме като полезна работа, винаги е по-малко от енергията, необходима за добиването на водорода.

А тя, въпросната енергия, наистина е много голяма. Природният газ и нефтът очевидно не са подходящи като нейни "доставчици" – някои еколози ги подозират, че са основните виновници за глобалните промени на климата. И изходът се търси отново във… водорода, вече като участник в термоядрения синтез.

Това, разбира се, съвсем не означава, че на автомобилите ще бъдат качени някакви миниатюрни термоядрени реактори - за такова нещо не може дори и да се мечтае. По-скоро добитата чрез термоядрен синтез енергия ще бъде използвана за получаването на индустриални количества водород, който от своя страна ще служи (чрез изгарянето си) за получаване на енергия в двигателя или горивните елементи (клетки) на автомобила.

По-близкият до възможностите на днешния ден в автомобилостроенето начин, е използването на водорода като гориво за традиционния, сиреч буталния двигател с вътрешно горене. Негови горещи застъпници са например специалистите от BMW. На изложението във Франкфурт на Майн още през 2001 г. те показаха експерименталния BMW 745h, който може да работи както с бензин, така и с водород, като пробегът му с едно зареждане е съответно 700 или 300 км. Но до масовото производство предстои още работа, и то - много работа.

Температурата на изгаряне на водорода е поне 3 пъти по-висока, отколкото при всички останали горива и това поставя изключително високи изисквания към материалите. Но само това да беше! Като най-лек елемент водородът има много ниска плътност, така че резервоарите, които ще го съхраняват, трябва да имат грамаден обем. Изходът е използването на газа в неговото втечнено състояние, но това пък е свързано със сложните проблеми на криогенната (нискотемпературната) техника.