Аз съм Тея и днес ще си говорим за едно наближаващо събитие: празнуването на Нова година. До нашата остава месец и половина, до китайската Лунна Нова година има още 2-3 месеца, а една народност в Тибет вече я отпразнува преди няколко дена. Като цяло, хората в Тибет от 1300 години насам се придържат към празниците от тибетския календар, който в голяма степен прилича на китайския. Обаче, в тибетския календар има повече празници с религиозно естество, тъй като местните хора са изправени пред изключително тежки природни условия и тежка работа, и съответно се надяват чрез празниците да измолят благословията и защитата на Буда.

Един-единствен район в Тибет празнува Нова година на различна от другите дата. Това е народността, населяваща Гунбуо, в района Нийнгчи в южен Тибет.

Разказва се, че преди много време хората в Гунбуо са се придържали към тибетската нова година, която се пада на първия ден от първия месец по лунния календар, между януари и февруари по нашия календар. През 7в. местните хора били нападнати от северното племе Хор. Владетелят на Гунбуо Нгагий Гиайбуо решил да поведе войската си към границата. Било късна есен и хората съжалявали, че трябва да потеглят на бой надалеч, след като Нова година била толкова скоро. Владетелят им, бидейки разумен и мъдър човек, казал: "Ние трябва да се изправим пред врага, но не трябва да пропускаме и Нова година. Аз реших да преместя Нова година на първия ден на десетия месец, иначе, ако не празнувате Нова година, вие няма да имате целия си кураж и дух да се биете с врага, и когато той ни победи, за нас повече никога няма да има Нова година. Затова нека да ядем и пием, да усладим на душите си и сърцата си, преди да се отправим на бой." Така хората в Гунбуо отпразнували Нова година предварително. Изпълнени със смелост, те можали да разбият врага. От тогава насам, те започнали да празнуват Нова година на първия ден от десетия месец по тибетския календар, или през месец ноември по нашия календар.

Новогодишните обичаи на тибетския район Гунбуо се отличават доста от тези на другите райони. В навечерието на Нова година всяка къща приготвя празнична трапеза, която включва свещен жертвен дар от занба – традиционно ястие от брашно, освен това пържени пелмени, телешко и овче месо, масло, каймак, кафява захар, сушени праскови и ябълки и др., поставени на дървени чинии. Всичко това се слага на двора като храна за кучетата. Хората в Гунбуо вярват, че това което кучетата ядат, ще бъде в изобилие следващата година; например, ако ядат от тестените ястия означава плодородие, ако ядат от сушените праскови – че всички в семейството ще бъдат щастливи и здрави. Едва след това цялото семейство сяда и яде гийда, наниз от печени пелмени, направени от брашно, масло и каймак. Всеки трябва да се постарае да яде повече отколкото може, за да не го отмъкнат злите духове.

На самия новогодишен ден хората носят на полята жертвените дарове и вино, направено от чинкъ – местно зърнено растение, и ги поднасят на богинята на плодородието. Те издигат висок стълб в полето, със знаме, което се развява от горния му край, и сено в долната му част. След това, срещу него се изгражда олтар. Хората палят ароматни растения, пеят и танцуват за да измолят благословията на богинята на плодородието и добра реколта през новата година.

В района на Гунбуо през този период се провеждат специални състезания. На втория ден от Новата година, мъжете се състезават в стрелба с лък от кон. Този вид състезание е много характерно за планинските народи, които се занимават с лов. А ловците в Гунбуо са известни с майсторската си стрелба с лък. Острието на стрелата им е метално, основата и - от специален сорт много твърд бамбук, а опашката и - от пера на орел. Стрелата се изработва така, че като лети, издава остър звук. Поради това е наречена "свиреща стрела". Докато трае състезанието, певците и зрителите пеят и танцуват за да окуражават състезателите. Самото пеене е задължителен елемент от състезанията по стрелба, като певците са най-добрите от селищата в околността. Те се обличат в празнични премени и се нареждат от двете страни на мястото за състезания, като мъжете са от дясно, а жените – от ляво. Когато идва ред на стрелците от тяхното село, те започват да пеят в хор "Песента на стрелите" и в същото време танцуват енергично за да окуражат състезателите, и така довеждат празничното настроение до апогей.Освен това, има състезания по борба, носене на камъни и поваляне на дървета. За жените също има много игри, освен да окуражават ездачите и стрелците. Вечерта на същия ден, в центъра на площада се запалва огромен огън, а зад него се поставя огромна дървена каца. Всеки, който иска да танцува, излива в нея шише с вино и след това всички танцуват и пият около огъня до зори..

За съжаление, времето днес не ни позволява да ви разкажа за другите празници в този самобитен район на Тибет, Китай. Но ви обещавам, че и друг път ще ви разкажа за празниците на различните националности в Китай.