В настоящия момент, Китайската икономика е втората по големина в света, изчислена в долари, и е на път да стане най-голямата до 25 години. Приоритетите на държавата днес са икономическото и технологичното развитие.

Всичко друго може да почака. Погледът на страната е съсредоточен изцяло на превръщането и в най-голямата икономическа сила в света, и съответно на абсолютна суперсила, която може да се бори, ако има нужда; но в същото време при този процес полага всички усилия да предаде на китайския народ плодовете от едромащабния икономически растеж.

В променената обстановка след края на Студената война, Китай не се различава много от другите сили, като запазва и преследва собствените си национални икономически интереси. Но западните коментари започват едностранно да коментират този процес. Те обрисуват развитието на Китай като дължащо се единствено и само на неговата "либерализация" и "отварянето" му за чуждестранни капитали.

Според тази користна логика, те искат да покажат, че капиталистическият път на развитие е единствения възможен. Но това всъщност не е обективна оценка. Китай действително участва в икономическата глобализация на света, като успешно въвежда големи мултинационални компании в страната и им разрешава да установят търговските си дейности, а те съответно се съгласяват, защото виждат изгода в построяването на производствени мощности в страна с ниска цена на работната ръка, с малък търговски юнионизъм и съответно малко проблеми с работата.

Освен всичко това, Китай има огромен пазар с над 100 милиона потребителя. Китай също така започна ограничена трансформация в пренасочването си към пазарна икономика. Но основната причина всъщност е, че китайската икономика се появи на бял свят и мина през период на "чиракуване" по време на социалистическото планиране, при който бе построена базисната тежка индустрия, развиха се основната инфраструктура и се обучиха умели работници.

От 1978 г. насам китайската политика спрямо чуждестранното инвестиране може да се окачестви като благоприятна. Но реформите, които Китай предприе за да допусне определено количество свободни предприятия и частна собственост, са внимателни и постепенни, а не внезапни.

Това позволи на Китай да преодолее гладко началните проблеми на прехода към нова политика. В нейните условия, през 80-те в Китай се появиха частни дружества с ограничена отговорност, следвайки решението на държавата за разширяване на икономиката и осъществяване на реформите.

За да подкрепим тези факти с цифри, скоростта на увеличение на Брутния вътрешен продукт на Китай се придържа към средно годишно ниво от 9%, а годишният ръст на чуждестранната търговия – 15% за последните 25 години. (според "Зад маската: Обзор на бизнеса в Китай", Икономистът. 20.03.2004 г., стр.3). Китай отказва да разреши на която и да е страна да свързва търговски и инвестиционни проблеми с политически въпроси като "права на човека", демокрация и др. и не се подава на натиска на САЩ по въпроси за тарифи и търговия. Освен това, измежду всички търговските партньори Китай има най-голям търговски остатък (заедно със САЩ) и е също така, след Япония, вторият най-голям собственик на ценни банкноти. Този факт, неуловимо подпомага американската икономика, но същевременно дава и някакво преимущество над САЩ.