В последно време състезанието за постъпване в университет е обхванало и началното училище? и даже и детските градини. От ранна възраст децата се нагърбват с изпълнението на "тежките" мечти на родителите им. Сред децата от началното и средното образование вече е много разпространен рефрен, в който се отразява свръх натоварването на учениците: "Аз съм с най-тежката чанта, аз първи излизам сутрин от къщи и последен се прибирам, и аз работя най-много, спя най-малко и съм най за оплакване."

В Китай, чантата на ученик от начално училище тежи най-малко 2 кг. Малките ученици стават към 6 ч. и се прибират чак след часовете, които свършват в 17 ч. Много от училищата също изискват децата да преговарят уроците си през нощта. Смята се за лукс да си позволиш почивка даже в неделя. За много от децата това обучение е неприятно. Даже възрастните смятат, че децата днес нямат детство. Експертите предупреждават, че свръх натоварването в училище и нарастващото отвращение към учението създават сериозни психологически и социални проблеми.

Сред страните в Азия Китай е с най-натоварена учебна система. Това рано или късно ще се отрази в дисбаланс в детската психика, умственото и физическото развитие.

Провеждат се много открити дискусии за намаляване на натоварването на учениците от началните и средните училища. Това трябва да бъде насочено към намаляване на книгите, учебните предмети, изпитите и състезанията, както и към огромните домашни работи. Министерството на образованието започна още през 2000 г. да издава постановки в тази насока, изградиха се специални комисии за наблюдение и за наказване на сериозните нарушения.

Една от промените бе смяната на 100-точковата система на оценяване, защото тя се смята за един от сериозните психологически фактори. В кря на всеки учебен срок, се съставя документ за качеството на обучение, в която ученикът сам дава оценка, след това учителите и родителите пишат оценки, и най-накрая комисия по взаимно съгласие пише окончателна оценка. Това цели да се отразят изявите на ученика в и извън училище, вместо да се дава евентуална неправилна оценка от класния ръководител.

Експертите съветват ученика да бъде възпитан да разбере, че ученето е задължение, но че прекалените домашни работи са бариера за нормалното им умствено и физическо развитие. Но има други преподаватели, които смятат, че тъй като в повечето семейства има само едно дете, много малко са научени на тежка работа и евентуалното намаляване на домашните работи може да бъде използвано като претекст да не учат. Няма да има мотивация без натиск и определен натиск е необходим за възпитаване на добри навици за учене.

Намаляването на домашните работи даде на децата повече свобода. Но това може да предизвика и отрицателни последствия, защото малко деца знаят, какво означава почивка и забавления. По-сериозните деца ще станат по-затворени, а другите ще излязат навън и могат да предизвикат безредици. Или пък ще играят с електронни игри, или ще ходят в големите книжарници, където могат да попаднат на неподходящи за тях книги. По-малките ученици ще гледат повече телевизия.

В тази връзка експертите смятат, че домашните работи трябва да бъдат по-занимателни, вместо традиционното преговаряне на уроците. Те съветват да се открият "втори" класни стаи, в които да се провеждат занимания в и извън училище за да могат децата да растат щастливи и здрави. Също така ще могат да се развият способностите на учениците и мисленето им.

Училището, семейството и обществото трябва заедно да работят за осигуряването на разумен растеж на учениците, включвайки морала, интелигентността им, физиката, естетиката и умения за работа.

Експертите съветват да се построят повече занимателни съоръжения по места, а музеите, научнотехническите изложения и фитнес-залите да са по-отворени към децата от началните и средните училища. Така децата ще се научат по-добре да оползотворяват свободното си време и да си почиват от натоварването в училище. Тази свобода им се дава за да развият по-добре творческата си същност. Експертите напомнят, че семейното възпитание е също толкова важно, колкото и училищното, и никой не може да слага цялата отговорност само върху училището.

Последните проучвания показват, че децата от началното училище се чувстват по-ненатоварени за разлика от децата над шести клас. Сега те могат да се радват на зимната и лятната ваканция, но пък те бяха съкратени с две седмици по искане на родителите и учениците. В много училища се наблюдава, че учителите пак започват да дават безкрайни домашни и изпити един след друг и подреждат учениците в класация според оценките им. Над 60 % от учениците в началните и средните училища прекарват повече време в училище и над домашните от националните стандарти. Налагат се наказания над училищата, но тези случаи продължават. Забелязва се и, че колкото повече училището намалява натоварването, толкова повече семейството го увеличава. Родителите наемат частни учители, купуват много допълнителна литература. Това е предизвикано от желанието детето да бъде прието в университет, което увеличава психологическия натиск върху него. Учителите обръщат внимание само на оценките, родителите – само на живота и допълнителния учебен материал. Но никой не се занимава с общуването с децата и пренебрегват техните психологически нужди.

Тази ситуация трудно ще се промени при сегашното развитие на обществото. Общо повече, че сега само 9% от абитуриентите имат шанс да бъдат приети във ВУЗ.

Въпреки това е очевидно, че трябва да се осъществи реформа в тежката учебна система. Но, според експертите, основната цел на учебната реформа не трябва да е само насочена към овладяването на учебния материал, а към повишаването като цяло на качеството на учениците. Те трябва да бъдат научени да се замислят върху смисъла на живота, обществената им отговорност и други подобни фундаментални теми. Ако училищата продължават да настояват само върху заучаването на сух теоретичен материал,а пренебрегват уроците, засягащи реалния живот, училищата ще произвеждат по-скоро текстови или цифрови машини, отколкото полезни кадри, готови да играят важна роля в обществото.