Танцът на лъвовете, както и танца на драконите, е с дълголетна история и поначало е бил елемент от молитвената церемония за дъжд. След това става неразривна част от новогодишните чествания, а в сегашно време се изпълнява и при откриване на ресторанти и сватби. Вярва се, че той носи късмет и щастие.

Въпреки че лъвовете не живеят в Китай, китайците научават за тях покрай Пътя на коприната, който минавал през днешните Иран и Афганистан. Танцът на лъвовете се появява още през династия Хан (205 г.пр.н.е. – 220 г.н.е.), а разцветът му е през династия Тан (716-907 г.)

Има различни версии за произхода на този танц, но нито един не е потвърден исторически. Една от разпространените легенди е, че преди много-много години в едно село се появил лъв, който причинил многобройни жертви. Един майстор на кунфу научил за това и се качил високо в гористите планини да се бори с лъва. Три пъти го намерил, но не можал да го хване. Тогава извикал няколко селянина и ги обучил на кунфу за да могат заедно да убият лъва. Няколко месеца по-късно те отишли в планината и най-накрая убили лъва. По този случай селяните превърнали историята в танц. Според друга версия, император от династия Цин видял танца в съня си и заповядал на стражата си да го изиграят.

В Китай танцът на лъва се различава по места, особено във външния вид на лъва. В Северен Китай тялото на лъва, с изключение на главата, е покрито с козина. Той повече прилича на истински лъв и обикновено се танцува с двойка лъвове. В Южен Китай лъвът е доста различен от реалното животно, защото е направен от разноцветни парчета лен. Той танцува самостоятелно и никога по двойки. Музиката е почти еднаква.

Танцът на лъва е малко невероятен от гледна точка, че в Китай никога не е имало лъвове, и представата за него се базира по-скоро на въображението на древните учени. Но на портата на всички китайски храмове в страната и чужбина има скулптури на двойка лъвове. На главата си те имат чифт рога, което не е присъщо на този животински вид.

Лъвът се играе от двама човека, единият държи главата, другият – тялото. Главата е направена от здрави, но леки материали като картон и бамбук, а тялото – от плат. Лъвът се придружава от трима музиканти, свирещи на широк барабан, цимбали и гонг. Малък Буда го закача с ветрило или голяма топка. Главата на лъва може да движи очите си, устата си и ушите си за да изрази някакво настроение. Обикновено танцьорите са кунфу майстори. Всяко движение си има специален музикален ритъм, като барабанът следва движенията на лъва, а цимбалите и гонгът – барабана.

Днес Китай се стреми към модернизация, но традиционните танци на дракона и лъва съпровождат този преход.

Сред небостъргачите на големите метрополии като Шанхай и навсякъде в страната тези древни танци с над хилядолетна история са толкова популярни, колкото и преди. Някои смятат, че след като Шанхай става все по-модерен с всеки изминат ден, хората ще изоставят традициите си. Но всъщност много млади хора в града смятат, че е невероятно интересно и важно да учат тези танци и броят на младите професионални танцьори нараства.

Организират се специални Фермерски игри, на които се провеждат състезания и в тази област. По-възрастните участници в тях отбелязват, че нивото на новото поколение танцьори се вдига всяка година. Сега дори и жени участват в тези традиционни мъжки изпълнения. На последните игри за първи път имаше и момиче, бивша състезателка по таекуондо, играещо главата на лъва