Китайците определено не са народ, пристрастен към алкохола. Любимата им напитка от няколко хилядолетия насам е чаят. Но както във всичко друго, така и по отношение на вкусовите предпочитания 26-годишните реформи доведоха до значителни промени. Пивоварството в Китай чества едва 100 г. през 2003-а, но днес то е в бурен възход и страната се превърна във втория производител на бира в света с 22.3 милиона тона след САЩ, чиято продукция е малко под 23 милиона тона.

Разбира се, не всички китайци предпочитат пенливата напитка-консумацията е едва 18 литра на човек годишно, докато в България например е около 50 литра. Но вкусовите навици се менят, все повече (особено млади) китайци надигат халбата и производството през последното десетилетие отбелязва феноменален прираст от 20%-25% годишно.

Тази забележителна промяна в предпочитанията на средностатистическото небце в най-големия потенциален пазар естествено не остави равнодушни чуждестранните гиганти в пивоварството. В Китай им бе оказана яростна съпротива от местните фирми. Някои от тях оцеляха, като закупиха миноритарни дялове от водещите китайски производители. Други обаче, като германската "бас груп", американската "Фостър" и датската "Карлсберг" създадоха в средата на 90-те години на XX век смесени или изцяло притежавани от тях предприятия, но после се оттеглиха от пазара, защото не издържаха на конкурентните цени на местните компании. "Те не разбират ситуацията в Китай и се прицелват в горния сегмент на пазара, о освен това техните дистрибуторски и маркетингови техники не са подходящи за страната", смята Чжан Сюецзь, заместник генерален мениджър на водещата китайска компания "Циндао".

На неговата оценка би трябвало да се вярва най-малкото поради две причини-първо, "Циндао" е най-големият производител на бира в Китай с 3 милиона тона и пазарен дял от около 12% за тази година. и второ, тъкмо "Циндао" изкупи пивоварната на "Карлсберг", след като азиатската финансова криза през 1997 г. допълнително изсмука ресурсите на датската компания.

В централата на "Циндао" в едноименния град, който е най-големият в крайморската провинция Шандун, не крият плановете да продължат успешната си експанзия в цялата страна. За разлика от "Карлсберг" финансовите сътресения преди 5 г. изобщо не са засегнали водещата китайска бирена компания, дори напротив-предоставили са й възможности да изкупи евтино основните фондове на редица конкуренти. Днес тя притежава самостоятелно или със смесено участие 48 завода в цял Китай. В случая "Карлсберг" помага и държавата, като при сделката отписва главницата от неизплатените дългове на датчаните и "Циндао" придобива тяхната пивоварна само срещу изплащане на лихвите.

Парите за тази и редица други сделки идват от успешното лансиране на акции на Хонконгската фондова борса през 1993 г., когато компанията събира 160 милиона юана (20 милиона долара). Следват продажби и на Шанхайската фондова борса, като досега общият обем акции на двете борси е почти 1 милиард юана. Държавата държи 39% от акциите, търгувани в Хонконг и 20%-от тези в Шанхай. Така че "Циндао" отдавна е акционерно дружество, в което държавата няма мажоритарен дял.

За да се превърне град Циндао в столица на китайската бира, несъмнено от решаващо значение е качеството на напитката. Една от тайните на успеха на шандунската компания е фактът, че нейните бири се правят с най-известната китайска минерална вода "Лаошан", която избира недалеч от град Циндао. Освен това и традицията играе важна роля. Именно в Циндао през 1903 г. е основана от германци и местни бизнесмени първата китайска пивоварна. Още през 30-те години на миналия век тя започва да изнася продукция за Сингапур. През 1949 г., когато се създава КНР, там се произвеждат 4000 т бира, през 1980 г.-50 000 тона, за да се стигне до впечатляващите 3 млн. т през миналата година. От секретариата на борда на директорите ми разказват, че плановете за 2005 г. предвиждат продукцията да достигне 5 млн. т, "Циндао" да се нареди сред първите 10 бирени компании в света и да стане мултинационален холдинг. Тези успехи се отразяват и на заплатите на работниците, които зависят изцяло от печалбата. Средно за компанията те са 1500 юана на месец (близо 200 долара) и значително надвишават възнагражденията в много други сектори на китайската икономика.

(следва)