Ден преди президентските избори в САЩ везните съвсем леко са наклонени в полза на Джордж Буш, но неговият съперник от Демократическата партия Джон Кери има достатъчно шансове да спечели на финала. Политическите среди в цял свят с напрежение очакват развръзката на 2 ноември - става дума за това кой ще оглави най-могъщата институция на планетата. Евентуалната смяна в Белия дом ще засегне интересите на огромен брой държави, защото неизбежно ще има промени в целите и приоритетите на Вашингтон. И защото ще е необходимо да се взаимодейства с непознат президент. Също така ще е необходимо установяването на нови контакти предвид и на неминуемата смяна на повечето американски посланици. Но нека първо видим каква е разликата и има ли я в политическата философия на Буш и Кери.

Казано с три думи, мотото на Буш е: "Аз имам вяра!", докато мотото на Кери е: "Аз имам план!". При Буш това е вярата в непогрешимостта на ръководената от него Америка; при Кери става дума за план, с който да бъдат възстановени авторитетът и водещата роля на САЩ в световен мащаб. Когато преди четири години Върховният съд на САЩ фактически подари президентството на Буш, очакванията бяха, че сегашният президент ще управлява чрез компромиси и ще се стреми да се доближи до политическия център във външната и вътрешната политика. Буш, който е убеден, че Америка априори олицетворява доброто и правдата, повярва, че с военна сила и солова политика е в състояние да победи глобалния тероризъм. За целта, според Белия дом, е достатъчно да бъдат ликвидирани или заловени главатарите на световната терористична мрежа. На свой ред Джон Кери - представител на школата на реалистите в американската политика, смята, че заплахите на тероризма могат да бъдат парирани с общите усилия на международната общност, с колективните действия на западните демокрации и чрез подобряване на отношенията с мюсюлманските страни, без което не могат да бъдат изолирани терористичните групировки.

СЛЕД КАТО САЩ с военна сила свалиха диктатурата на Саддам, администрацията на Буш повярва, че Ирак може да се превърне в демократичен модел за Близкия изток. Събитията обаче разсеяха тази илюзия. Но дори при това положение екипът на Буш продължава бодро да твърди, че войната и мирът в Ирак ще бъдат спечелени от САЩ. В противоположност на това Кери, който подлага на унищожителна критика иракската политика на Буш, твърди, че има план за излизане от тежката криза в Ирак. От това, което се знае досега, Кери разчита да привлече на помощ, както другите големи сили, така и НАТО, и ООН.

В Европа и по света настроенията и нагласите са по-скоро анти-Буш, отколкото антиамерикански. Макар че според някои анализатори Буш накара света да намрази и самата Америка. В този ред на мисли партньорите отсам Атлантика са повече против Буш и в по-малка степен за Кери. Но от друга страна дълбоките процеси обективно отдалечават все повече Европа от САЩ - например фундаменталните различия за употребата на сила. Въпреки риториката на неоконсерваторите, техните стремежи не са толкова да предизвикат демократични промени в едни или други държави, колкото подмяната на антиамериканските режими с проамерикански. Така е и в Афганистан, за който се говори като за "забравената война".

КАКВО БИ ОЗНАЧАВАЛ един втори президентски мандат на Буш? Оптимистично настроените наблюдатели се надяват, че ако Буш спечели, през втория си мандат той ще внесе известни прагматични корекции във външната си политика. На първо място, да възстанови мостовете между САЩ и Европейския съюз. Но това са по-скоро надежди, отколкото очаквания. По отношение на Ирак сегашният президент ще продължи твърдата си линия, надявайки се на морална и военнополитическа победа. Спрямо кървавия израелско-палестински конфликт Буш ще продължи да подкрепя почти безусловно премиера Шарон, което не вещае нищо добро за Близкия изток и отношенията на Америка с арабските държави.

В международен икономически план тревога в чужбина предизвиква неуместното намаляване от Буш на данъците в САЩ, предимно на хората с високи доходи, на фона на дефицит по текущата сметка от повече от 600 милиарда долара и държавен дълг от 4 300 милиарда долара. При това положение финансистите в чуждите столици се опасяват от неконтролирано спадане на долара и криза на финансовите борси.

В крайна сметка, с ястребите в своето обкръжение, не бива да се очаква смекчаване на курса на Буш във външната политика.

Това, което може да се очаква при една победа на Кери, е връщането на САЩ към политиката на укрепване на НАТО и на отношенията с Европа. Кери добре разбира значението на атлантическото сътрудничество, заложено още от Рузвелт и Труман. Същевременно кандидатът-демократ показа, че е наясно с ограниченията на военната сила за постигане на целите на американската политика. Разбира се, за да се защити от нападките на републиканците, Кери декларира, че няма да позволи на никоя външна сила да налага вето върху външнополитическия курс на САЩ. Претендентът за Белия дом от Демократическата партия ще изслушва позициите на Европа, но дали ще ги чува, дали ще се съобразява с тях, това вече е друг въпрос. Най-важното е, че Кери ще се постарае да избегне последствията от крайно идеологизирания курс на днешен Вашингтон, който не съответства на тежките и опасни времена, в които живеем.