До 60-те години обаче на много места в отвъдморските територии тези празници не се отбелязват открито. През 1983 френската държава превръща тези дати в официални празници, но едва през 1998 тези празници добиват истински смисъл покрай 150-та годишнина от премахването на робството.

Заради близо 50 години наложена организираност на празниците българите са позагубили екзалтацията от празниците. Изключение от всички официални празници, празнувани по протокол, прави 24 май. Почти няма българин, който да не се съгласи, че 24 май е най-българският празник. Денят на българската просвета и култура е празник, свързан с българското достойнство. Още с тръгването на училище всеки българин научава наизуст първите думи от химна на празника "върви, народе, възродени" макар и не винаги да вниква в смисъла им. 24 май е празник не на политици или военни, а на културата и науката. Този празник по-скоро обединява, отколкото да разединява. Това е и единственият български официален празник, който намира отзвук извън България, откакто папа Лъв ХІІІ обявява Кирил и Методий за светци и покровители на Европа. Честването на 24 май се е зародило през 19 век в резултат на истинското въодушевление, подобно на това, което събираше хората по митингите след 10 ноември. Първото честване на празника е организирано през 1851 година в Пловдив. Но в един сборник с арменски пътеписи от 1813 е открито описание от един свещеник, който свидетелства, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен "на празник на писмеността на българите" и той видял "как те пели тъжни песни и после играли хоро". Така първото светско честване на деня на Кирил и Методий у нас е от преди повече от 200 години. Когато говорим за традиция, празникът на Кирил и Методий е най-дълго празнувания празник у нас. Много хора смятат, че този празник се нуждае от преосмисляне и от неговото номиниране като национален празник, защото е израз на духовното издигане, на него честваме създаването на азбуката. Това не е празник, посветен на събитие, и то политическо, както най-често се случва в българската празнична система. Празникът на Св. св. Кирил и Методий е празник от християнския църковен календар. В нито един християнски църковен календар никога обаче не се е празнувала датата 24 май за този празник. 24 май произлиза от факта, че през 1916 г. българската държава се отказва от юлианския и приема григорианския календар, а Българската църква не го приема. Тогава държавата, за да не раздвоява честването, приема за меродавен църковния празник и сменя светската дата с 13-дневна разлика. И когато през 1968 година и църквата приема грегорианския календар, празникът вече е разделен на църковен и на светски.