В артистичния свят на съвременен Китай Сун Хай е смятан за художник, владеещ до съвършенство китайските традиционни техники на живописта и същевременно притежаващ усет към новаторските тенденции. Той започва да изучава изкуството на китайската пейзажна живопис през 70-те години на миналия век под ръководството на неколцина известни китайски художници. В продължение на две десетилетия той работи неуморно за овладяването на техниките на различни художествени школи, като отделя време и за пътувания из страната, за да опознае нейните реки и планини и да се наслади на духовното успокоение, което те му носят. Този негов житейски опит изпълва графичните му творби с класически, но и реални, живи перспективи.

Пейзажите на Сун Хай изобразяват природата така живо и реалистично, че публиката се чувства потопена в аромата на гората или извисена над облаците, които той така мистично рисува. Сун Хай използва за творбите си традиционната китайска техника на контраста, която прави мъглата му фина като копринен воал, деликатна и прозрачна до степен да изглежда полуневидима и все пак реална. От друга страна, неговите планини и канари изглеждат тежки и непоклатими, сякаш излети от чугун и този контраст е умело въплътен в картините на художника. Понякога Сун Хай използва дръжката на четката и специални мастила, за да придаде конкретен ефект на платната. Друга използвана от него техника е да положи на платното много мастило, след което да го обработва с четката, докато попие в хартията в желаната форма на далечни мъгливи планини или гори, наситени със свежа зеленина.

Сун Хай прилага различни артистични концепции. В неговата картина "Пролетта се завръща на земята" леката зеленина, прозираща на лунната светлина, добавя усещане за пролет в инча безжизнената пустош. В подножието на черните и студени канари и скали поточе се извива, а леката пара над него символизира лъч надежда в общата потискаща, мрачна атмосфера.

"Червени облаци" представя льосовите земи и дерета на северозападното китайско плато, като общото впечатление е на тържествена неутешимост, смекчавана единствено от червените облаци на небето, отразени в дърветата и скалите, които носят посланието на надеждата и жизнеността сред прашното плато.

Храмът Гоцин е рожденото място на течението тянтай в будизма

Храмът Гоцин е разположен на три километра северно от окръг Тянтай в южната част на планината Тянтай в провинция Чжъцзян. Храмът е рождено място на течението тянтай в будизма. От него са произлезли будистките течения тендай в Япония и в Южна Корея.

През последните години на Южните династии (420-589г.) монахът Чжъи (538-597г.), четвърти патриарх на течението тянтай, и учениците му напускат Цзинлин (деншен Нанцзин, столица на провинция Цзянсу) и пристигат в планината Тянтай. Монахът Дингуан посъветвал Чжъи да построи храм в планината и му казал, че когато той бъде готов, държавата (го) ще живее в мир (цин). Чжъи избрал мястото, направил плановете и решил храмът да се казва Гоцин.

Строителството на храма започва през 575 г. Император Вънди (541-604г.), основател на династията Сун (581-618г.) бил последовател на будизма. Синът му Ян Гуан (569-618г.), който по-късно завзема властта и е известен като император Янди, дава на монаха Чжъи титлата Велик майстор Чжъчжъ (интелект). След смъртта на Чжъчжъ Ян Гуан изпълнява волята му и определя монаха Гуандин за пети патриарх на тянтай. Гуандин оглавил строежа на храма през 598г. През 605 година храмът бил завършен.

През 1973 г. повечето от залите на храма бяха построени отново. Днес храмът има 14 зали и над 600 стаи, разположени покрай една централна ос. Сред тях е залата на Майтрея, залата Юхуа (дъжд от цветя), залата на Махавира (голям герой) и залата на Авалокитесвара. В залата на Махавира има бронзова статуя на Буда, която е висока 6.8 метра и тежи 13 тона. Излята е по време на династията Мин (1368-1644 г.)

От двете страни на статуята на Буда има 18 статуи на седнали архати (светии), направени от дървото нанму по време на династията Юан (1271-1368 г.). В градината на изток от храма расте сливово дърво, което е посадено по време на строителството на храма. То все още е зелено и цъфти всяка пролет.