Организмът усвоява плодовете и зеленчуците много по-лесно под формата на сокове. Плодовите сокове действат пречистващо, а зеленчуковите възстановяват организма след прекарани болести, а някои техни елементи помагат за растежа на клетките. Плодовете съдържат повече въглехидрати, а зеленчуците - повече белтъчни елементи.

За да бъде максимално полезен, плодовият сок трябва да е от узрели плодове и да не се приема с храна, съдържаща нишесте и захар. Препоръчва се плодовите сокове да се приемат преди ядене. Зеленчуците, от които ще се изцежда сок, трябва да са пресни, сурови и без примеси на консервиращи ги вещества. Някои учени смятат, че липсата на достатъчно сурова храна в менюто е една от причините почти да няма хора с идеално здраво дебело черво.

Приемането ежедневно по няколко чаши от чист морковен сок или в комбинации подобрява апетита, храносмилането и структурата на зъбите. Причината е, че има благоприятно действие върху лигавицата на стомашно-чревния тракт. Морковите осигуряват на организма основно витамин А, който се усвоява бързо, но също и витамините В,С и Д. Напитката повишава съпротивителните сили на организма срещу инфекции, особено на очите и гърлото.

Морковеният сок се препоръчва на майки, които кърмят. Добре е те да го приемат ежедневно, защото подобрява качеството на млякото и го обогатява с редица необходими за бебето елементи. Морковите съдържат много калций, магнезий и желязо. Те се препоръчват и за увеличаване на кърмата.

Морковеният сок е добре да се приема и в съчетание със сок от краставици, което има положително влияние при ревматични заболявания, а също и при някои болести на кожата. Морковите помагат за бързото зарастване на рани от изгаряния или механично увреждане на кожата

Сънят преди полунощ е най-полезен

С всяка крачка напред цивилизацията все повече се оттегля от шансовете си да живее по законите на природата. Едно от доказателствата е пълното неглижиране на здравословния сън.

Според естествения дневен ред времето за сън е свързано с редуването на светлината и тъмнината, т.е. човек трябва да ляга по здрач и да става на зазоряване. Хората, които си лягат към 21-22.00 часа и стават към 5-6.00 ч. сутрин, се чувстват много по-отпочинали в сравнение с тези, които лягат в полунощ и спят до обед. Нищо че във втория случай часовете за сън и почивка са повече. Доказано е също, че сънят преди полунощ е два пъти по-благотворен и възстановяващ от този след 24.00 ч.

Човек не трябва да се ръководи от навиците на другите, а да спи толкова, колкото чувства, че му е нужно, съветват медиците. Рамките обаче са между 6 и 10 часа. Добрият сън означава не просто добра работоспособност. Изследвания са доказали, че хората, които спят непробудно цяла нощ, имат по-устойчива имунна система. Причината е, че при спане тялото изработва хормони, усилващи защитните сили.

За добрия сън е важно леглото да е сравнително твърдо, защото ако е меко и гъвкаво, кръвообращението се затруднява. Възглавницата не трябва да е висока, за да не се изкривява гръбначният стълб. Завивката трябва да е пухкава, за да позволява на кожата да диша и да поддържа топлина.

Човек не трябва да си ляга изпотен, тъй като засъхналата пот не позволява на порите да дишат и токсините остават полепени по кожата. Хората, които страдат от лошо кръвобращение, не трябва да лягат със студени крака. На добрия сън пречат също тежката вечеря и застоялият въздух в спалнята