За родина на чесъна се смята Южна Азия.

Още от древни времена е известен като храна и лекарство. Той е използуван от египтяни, елини, траки, римляни и др. Гърците обаче го смятали за храна на бедните, което се вижда от произведенията на Аристофан и от съчиненията ма древните историци.

Гърците в древността не допускали в храмовете на Афродита лица, миришещи на чесън.

Гръцките историци съобщават още, че траките консумирали много чесън, защото страната им било студено.

Питагор нарича чесъна цар на подправките.

Чесънът е служел за приготвянето на т. нар. муски, които се посели на гърдите при епидемични заболявания. Смятало се е, че скилидките или целите чеснови луковици предпазват от злите .духове, затова у нас са ги поставяли на шапчиците на бебета заедно със сини маниста или са ги провесвали по стените на домовете.. Според траки и славяни чесънът предпазвал от уроки (зли очи).

В кулинарията и медицината се използуват пресните луковици и листата на чесъна. Днес се култивира във всички страни с умерен климат.

Принадлежи към сем. Кремови.

Луковиците имат силен мирис на сяра и сладникаво парлив. остър вкус. Понякога на пазара се срещат изсушени резени от скилидки чесън, опаковани в целофан. Така той издържа до 7 месеца, без да загуби своя аромат. Продава се и счукан със сол под. формата на паста, но в нея липсва свежият аромат на пресен чесън.

У нас от чесновите луковици се правят туршии, които се предлагат на пазара в буркани.

В чесъна се намират алеин (без миризма) и други сяросъдържащи вещества, при разграждането на които се получава диалилсулфид. Това вещество е главната съставна част на чесновото етерично-масло, което дава неговия силен мирис.

Един мг алицин по своето бактерицидно действие отговаря на 15 оксфордски единици пеницилин.

Чесновите скилидки са по-силни но действие върху болестотворните микроорганизми от фенола и сублимата. В чесновото етерично масло се съдържат още фитостернни (действуващи против повишено артериално налягане и атеросклероза), захари, органични киселини и др.

Чесънът има разнообразен химичен състав и в сравнение с кромида е значително по-богат с хранителни вещества, минерални соли и витамини.

Луковицата му съдържа средно 65% вода, 23,5% инулин(въглехидрат), 6,5% белтъчини, 0,8% целулоза, както и калиеви, фосфорни, калциеви, магнезиеви, натриеви и железни соли. Съдържа също витамини от групата Ви витамините С и РР.

Зеленият чесън съдържа по-големи количества витамин С и провитамин А (каротин).

В чесъна се съдържа до 158мг% етерично масло, на което се дължи специфичната му миризма. В него се намират големи количества фитонциди, поради което го считат за едно от най-сигурните предпазни средства срещу заразни болести.

По-малките скилидки имат по-лют вкус в сравнение с по-едрите.

Апетитовъзбуждащото му действие дава основание да се използува широко в кулинарията. Той придава особено приятен аромат и вкус на редица блюда. Балканските и средиземноморските народи обаче използуват неправилно чесъна, като го консумират в големи количества.

В Средна Европа за: ароматизиране на ястията само се изтърква със скилидка чесън съдът за приготвянето им.

Стрит със сол на каша, чесънът се слага в таратор,. пача и др.

Той не трябва да се пържи в мазнина, тъй като губи от ароматните си вещества.

Ястия с повече чесън не бива да се консумират при заболявания на черния дроб, жлъчката, бъбреците, увеличена стомашна секреция. В тези случаи за аромат се използува 1-2 капки олио, в което е киснат чесън.

Приготвя се по следния начин: 50 г едро нарязан чесън се поставя в тъмно стъкло и се залива с 250мл олио или маслиново масло; затваря се добре и се оставай на хладно място в продължение на 5-6 дни.

С това масло се приготвя и пастет от чесън и кисело мляко (1кг изцедено кисело мляко се смесва с 50мл растително масло или олио, 100г смлени орехи, шипка сол, ситно нарязана връзка магданоз или копър и 1 чаена лъжичка от гореказания извлек).

За салати се използуват и зелените листа на чесъна.

От хилядолетия чесънът се споменава в различни медицински книги като панацея срещу всякакви болести. Използвали са го при главоболие, лечение на рани, при грип, срещу разстройство, за пропъждане на... таласъми!

И днес много учени смятат, че чесънът може да се използва в медицината за предотвратяване и лекуване на много болести.

Отдавна е установено, че чесънът убива микробите. През 1858 г. след дълги проучвания същия извод прави Луй Пастьор. През XX век Алберт Швайиер го използва в Африка срещу дизентерия, превърнала се в бич за чужденци и туземци в този континент.

През Първата и през Втората световна война чесънът бил ефикасно противосептично средство за предотвратяване на гангрена. Напоследък различни изследвания доказаха. че сокът от чесъна предотвратява развитието на стафилококи, стрептококи, холерните, тифусните, дизентерийните, ентеритните бацили, много мицели и микроорганизми.

Чесънът действа добре на сърдечната дейност. Една от съставките в чесъна поддържа еластичността на кръвоносните съдове, предотвратява тромбозата. Подробни анализи доказаха, че същото вещество намалява холестерина в кръвта, защото увеличава липопротеините. които пренасят холестерина извън тялото.

Сок от пресен чесън подтиска вируса ни грипа.

Той регулира сърдечната дейност и процесите, свързани с регулацията на тъканите, стимулира отделянето на секреция от жлезите на храносмилателния тракт и на жлъчката. За да свалите повишеното кръвно налягане, ежедневно трябва да изяждате една-две скилидки чесън. Ако се притеснявате от миризмата – използвайте чесновите препарати от аптеките.

Използва се против острици и други чревни паразити. (Правят се клизми вечер с 2 глави стрит чесън, 2 г сол и 100мл хладка води)

Извлек от чесън (1:10) се прилага под формата на инхалации при заболявания на горните дихателни пътища и особено астма.

При болки в ушите – нарежете съвсем на ситно една скилидка чесън, обвийте я в памук на тампон, който пъхнете в болното ухо. След това легнете и покрийте ухото с дебел вълнен шал.

При брадавици – натривайте ги ежедневно с прясно изцеден сок от чесън. За да има резултат се изисква голямо търпение, но пък си заслужава, тъй като чесънът има в действителност силно антивирусно действие и брадавиците скоро отпадат.

Използва се и против метеоризъм, за регулиране на артериалното налягане, против атеросклероза. В тези случаи се препоръчва още приемането на следния извлек: Две луковици чесън, по 10г цвят от жълт кантарион, надземна част от очеболец и листа от мента се поставят в 500мл 95 градуса алкохол (или ракия), кисне се 7 дни, като се разклаща 1-2 пъти дневно и се пази в тъмно стъкло на хладно място. Пие се по 20 капки 3 пъти на ден преди хранене (албиносите ме бива да използуват жълтия кантарион — сензибилизатор).

С марлени тампони, в които е поставен чесън на кашица, се лекуват някои гъбични заболявания в гинекологията (под контроли ма лекар). При гъбички по краката ще ви помогне, ако сложите в обувките си размачкан чесън – неприятно, но помага.

Чеснова кашица с малко сол се употребява външно при главоболие, екземи, краста.

За лечение и предпазване от слънчев удар се приема вътрешно следната смес: 1-2 скилидки чесън, счукан със захар, 1 супена лъжица оцет и 200мл вода. Дневната доза е 2-3 пъти по 1 супена лъжица. Освен това с чесън се натърква главата.

Неприятният мирис на чесън се отстранява от устата чрез дъвкане на магданозови листа, а от съдовете чрез киснене и измиване с коприва.

За да изчистите лесно скилидките, ги поставете върху гладка повърхност и натиснете с плоската страна на ножа. Скилидката ще се изхлузи от обвивката.

А миризмата на чесън от ръцете се отстранява. като се натрият с лимонова кора.

Ако употребявате много чесън в домакинството. купете една плитка. окачете я на хладно и проветриво място.

ot Rozali